България се нуждае от събуждане, за да почнем да променяме живата си, казва внукът на народния лечител Петър Димков
Д-р Петър Димков е внук и единствен наследник в билколечението на прочутия си дядо – лечителя Петър Димков.
Според изследователи Димков Старши е излекувал болките на повече от 100 000 българи. Той е 67-ият по значимост българин в справочника „100-те най-влиятелни българи в нашата история” на проф. Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. Други пък поставят името му веднага след тези на Ботев и Левски.
Повече от 20 години на неговото свято дело се е отдал и 51-годишният му внук. Той диагностицира и цери болните с метода и отварите на дядо си. Казва, че не се е изкушил от билколечението, а го е получил като даденост от лечителя, при когото е израснал.
В първите дни на новата 2010 г. с д-р Петър Димков търсим болестите на България и билките, с коите можем да я изцерим.
Интервю на Стойко Стоянов
- Д-р Димков, България е болен организъм, от каква билка се нуждае, за да оздраеве?
- България се нуждае първо от нещо, което да я събуди, а след това - от билки за лечение. Основният проблем на народа ни е примиренчеството, заспал е и не знам какво трябва да се случи, за да се събуди. Иначе сме свестни хора, работливи. Аз не съм съгласен с определението, че сме мързеливи, но ни трябват подходящи условия. Показателно е че българите в чужбина се справят добре, преуспяват, оценяват ги. Така е било и в миналото, и в настоящето. Това подсказва, че при подходящи условия и стимул сме и съвестни, и работливи. Просто ситуацията в нашата държава, ако въобще може да се каже, че има държава, не е най-подходящата. Затова, първо, имаме нужда от събуждаме, за да започнем да променяме държавата и живота си. А за това естествено ни трябва здраве.
- Каква отвара трябва да изпием, за да се събудим?
- Не мисля, че има конкретна билка за нашия проблем, сигурно са ни нужни литри кафе. Но едва ли и то ще помогне. По-скоро кафе и скалпел, защото има и много за изрязване. Лошото е, че гнилото става все повече и повече. Гангрената напредва.
За балканските народи винаги са казвали, че сме крадливи. Но това, на което се нагледахме през последните 20 години на демокрация - просто умът ми не го побира. Проблемът е, че сме не само крадливи, но и деструктивни. Добре – кради, но и съграждай за обществото. Но българинът не разбира така нещата. Ето, например, в Хърватска, която не е в Европейския съюз, за последните три години са построени 1200 км. магистрали, а у нас за 20 г. - 20 км.
Но не трябва да сме и крайни песимисти, все пак вярвам, че нещата трябва да потръгнат в правилната посока.
- Какво пречи на българина, за да има добро здраве?
- Първо трябва да имаме здрава психика, тя е в темела на доброто здраве.
В основата на философията на лечението, което прилагаше дядо ми, беше самовнушението. Във всяка схема за лечение той настояваше болният всеки ден да казва: „Днес съм по-добре от вчера, а утре - ще бъда по-добре от днес”. Тоест, психическата настройка на човек е много важна за доброто здраве и правилно лечение.
На втори план, човек трябва сам, по какъвто начин може да профилактира своето здраве. Системата на здравеопазване е калпава и още дълги години ще остане такава, а това означава, че трудно можем да се надяваме на организирана от държавата и институциите профилактика. Затова е наложително всеки сам да бди за своето здраве.
Как да го постигнем? – като живеем колкото се може по-природосъобразно. Всеки би могъл да отдели три пъти в седмицата по един-два часа да се разходи из природата, да мине с ходене 20, 30, 50 км., колкото може. Но тази самотерапия дядо ми препоръчваше да става в комбинация с приемането на някои билки – например сироп от полски базунек. Алоето и много други билки също подобряват тонуса, повишават имунитета, укрепват цялостно организма и ни карат да се чувстваме здрави. Тези рецепти са описани в книгите на Петър Димков, във всеки един момент можем да прибегнем към тях и сами да мислим как да стабилизираме здравето си. Повтарям пак - държава няма и няма кой да се грижи за нас.
- Според вас какво е мястото на духа и вярата като елементи за здравето на човека?
- Без вяра в Бог, независимо от каква религия са хората, трудно може да има добро здраве. Вярата крепи човека, тя ни е съхранила като хора и като вид.
- Но през последните години религиозното чувство на българина съвсем се изпари – днешните поколения не знаят какви са – християни, езичници, атеисти?
- Това е много жалко, но е факт. Напоследък често си мисля, че по времето на комунизма, когато по принуда всички бяхме атеисти, в училище и дума не можеше да се изрече за религия, вяра, Христос, а милицията стоеше пред църквите на Великден и следеше, кой влиза и излиза от храма, бяхме по-вярващи като народ. Като че ли тогава вярата ни беше по-силна и здрава, отколкото през изминалите 20 години, през които всеки имаше свободата да отиде на църква, да се моли, да запали свещичка.
Напоследък българинът все по-рядко се обръща към вярата си и се моли. За мен вярата не е просто формалното влизане в църква. Дали ходиш или не в храма, това не определя силата на вярата ти, не е сигурно, че тя ти помага, крепи и облагородява по някакъв начин. Лечителят Димков не обичаше да ходи много често на църква. Отиваше на Великден, но казваше, че всеки носи вярата сам в себе си. В крайна сметка това е силното и истинското. А не да си в храма непрестанно, да палиш най-голямата свещ и да мислиш, че така си купил индулгенция за всички грехове.
- Християнската вяра ли беше основната духовна опора за лечителя Димков?
- Да, той винаги е бил християнин, беше последовател и духовно близък с Петър Дънов. Много уважаваше учението на Бялото братство, ползваше свещените им думи. Но за него беше характерно, че почиташе и работеше с всякаква религиозна литература. В къщи още се пази неговият Коран, в който цели пасажи, които е считал за важни, са старателно подчертани. Димков не беше фанатизиран само към една религия, защото знаеше, че вярата и Бог е една, независимо от езика и ритуала, които използваме, за да търсим връзката с нея.
Сигурен белег, че вярата напуска българина е ,например, празничната благотворителност, която се шири през последните години. Тя е чист популизъм. Какво значи за празник да вземеше за ден-два едно дете от социален дом, да го заведеш да види лъскавия свят и после пак да го върнеш. Все едно го изхвърляш от този свят, в който си го въвел. Това е жестоко и е пълна пародия на благотворителност. Човек трябва да е благороден и съпричастен към болките на хората целогодишно, а не само на празник. Същото е и със събирането на пари с благотворителни цели – с чужда пита, майчин помен правят. Някои си градят имидж с парите на обеднелия народ. Така е и със средствата, които се събират за трансплантации в чужбина. С парите за лечението на петима пациенти може да се закупи апаратура и да правим тук трансплантациите. Имаме подготвени специалисти.
- Приложими ли са в съвременния живот билковите рецепти на дядо ви?
- Напълно са приложими. Аз продължавам да използвам всички негови материали, рецепти и методи. В някаква степен те са малко трудни за прилагане, но това не значи, че са невъзможни. Дядо ми смяташе, че когато човек е болен сериозно, това е своего рода карма от миналото, която сега изкупува. Той твърдеше, че за да изкупиш стари грехове, трябва да вложиш нещо от себе си, даром нищо не се дава. Даром дори не можеш да оздравееш. Човек трябва да положи усилия, за да се спаси от болките и болестите.
Дядо съветваше още – „Чисти мисли, чисти помисли, добри дела”. Това ни прави благородни и човеци. И ако съзнанието ни е насочено в такъв позитивизъм, това може да бъде и своеобразна рецепта за здраве. Чистите помисли и дела облагородяват човека, те му дават светлина и посока за живот.
- Защо официалната българска медицина страни от билколечението и прилагането му?
- Това отношение към билколечението не е проблем само да българската медицина. По отношение на алтернативната и официалната медицина и в развити държави, като Германия и Франция, препаратите от билки не са на особена почит сред официалната медицина. Аз така съм научен, че не деля медицината на официална и алтернативна, на традиционна и нетрадиционна. Подобно отношение е пълен парадокс.
Това, което в момента се смята за нетрадиционна медицина, до неотдавна е било единствената възможна медицина. Тогава може ли единственият метод на лечение и диагностика, който е давал резултати и стотици поколения са оцелели чрез него, да го определиш като нещо, което е извън закона едва ли не? Но лошото е, че старите медицински практики точно така се внушават и разбират от съвременното общество. В крайна сметка, медицината е една, а методите са различни. Но това не значи, че единият метод трябва да се подценява и отбягва за сметка на други.
- По-сме склонни да вярваме на китайската народна медицина, отколкото на нашата традиция в билколечението.
- Ние сме чуждопоклонници, затова гледаме на лечебните китайски практики с по-голямо доверие.
Но реално китайската медицина е много ценна. Дядо твърдеше, че в света има две държави със силно развита народна медицина – Китай и България. Смело мога и аз да кажа, че това наистина е така. Няма други страни, които до такава степен да са развили народните си медицини. Но това не значи, че китайската медицина действа по-добре на българите и е по-полезна за тях. Неписано правило е, че всяка една билка, където е расла, там действа най-добре и там дава сила. Правил съм експерименти – например с египетски невен. Той се различава по качествени показатели от българския.
В една комбинация от 10 билки примерно, които не са родни, синергизма между тях няма да е същия, както ако смесим растения от нашите гори и поляни. От тук и лечебният ефект е различен, защото енергията в тези билки е различна от българската. По-добре е да прилагаме рецепти с наши билки, отколкото с вносни. Това се отнася и до храните.
Петър Димков винаги повтаряше, че България е един от силните енергийни и духовни центрове в света. Той сравняваше Рила като сила с Хималаите, нищо че са три пъти по-големи и високи от нашата планина.
- Уж сме силен енергиен и духовен център, но как да си обясним критичното състояние, в което е българинът от десетилетия, деструктивността, разпадът на ценности?
- Отговорът е труден и не е еднозначен. Аз също се измъчвам от този въпрос. Но сигурно ни е писано да сме мъченици на този свят. Трудно ми е да го твърдя, но в крайна сметка ние сме народ, който винаги по някакъв начин е бил мъченик. И преди турското робство, и след това, и сега. Греховете на българина са много повече, отколкото е необходимо и отколкото можем да ги понесем.
И винаги сме страдали от управниците си. Дядо често повтаряше: „Ако властта ни не беше толкова калпава, щяхме да сме Швейцария на Балканите”.
- Надежден ли е още методът на ирисодиагностиката, по който е работел народният лечител Димков?
- Когато започнах да се занимавам с медицина и с билколечение, стъпих на неговите практики, методи, на неговия опит. Бях вече студент по медицина, когато той почина. Имал съм пряка възможност за много беседи с него, помагал ми е с насоки, казвал е кое къде да намеря. От него получих безценен систематизиран практически опит.
Повече от 20 години работя по метода на ирисодиагностиката, той е перфектен, но винаги откривам и нови неща в него.
- Какво повече се вижда в ириса на човека, отколкото на рентгенова снимка?
- Не бих казал, че се вижда повече. Трябва да е ясно, че няма 100% уникален диагностичен метод, това се отнася и до ирисодиагностиката. Много хора са с предубеждение към този метод и смятат, че той едва ли не е нещо измислено, като врачуването на ръка.
Нардоният лечител Димков диагностицира чрез ириса
Най-ценното а ирисодиагностиката е, че тя дава цялостна картина на организма. Тоест, не се разглежда всеки орган отделно, а се добива глобална представа за състоянието на организъм, за взаимовръзката на отделните органи с настоящите оплаквания, с минали заболявания. Дядо учеше: „Трябва да се лекува не органа, а организма”. Ако за лекуващия нещо не е ясно, винаги могат да се ползват и други диагностични методи, за да се изясни картината. Затова и методът на лечение, който прилагаме, трябва да е максимално всеобхватен, за да помага на целия организъм. За мен диагнозтицирането е повече от 50% от лечението на болестта. Само така борбата с болестта е ясна, целенасочена, адекватно подбрана.
- Опасно ли е прекаляването с пиене на билки, колко дълго може да продължи една терапия с отвари?
- Продължителността на лечение зависи от много фактори. Ако човек си прави само чайчета за бодрост, за здраве и за загряване, билките не биха могли да навредят. Цял живот човек ежедневно може да ги пие. Но когато се прилагат лечебни комбинации, нещата трябва да бъдат контролирани. В рецептите, които ползвам сега, има билки, които в големи дози и при продължителна употреба могат да бъдат токсични. При определено заболяване и за даден период те могат да имат прекрасен ефект, но ако се прекали или дозировките са неадекватни, може да има отрицателни последици.
Билколечението трябва много добре да се прецизира. Чувал съм от пациенти, че ползват черен оман. Тази билка е отровна. Аз също я прилагам, но в минимални количества и комбинирана с много други билки. Така че към билколечението трябва да се подхожда отговорно и сериозно. То дава прекрасни резултати при много заболявания и помага на хората, но лечението винаги трябва да е контролирано. Изповядвам разбирането, че един лекар, ако не може да помогне, то поне да не вреди.
- Коя е най-българската билка?
- Не бих казал, че има една или две билки, които са най-български. Дядо ми е ползвал около 500 най-често, а около стотина са тези, които присъстват в повечето от рецептите. Но не може да се даде приоритет на една билка пред друга. Как да кажем, примерно, че жълтият кантарион е по-полезен от блатния тъжник. Това че едно растение е по-малко популярно, не значи, че е и по-малко ценно и полезно. Здравословната магия е в синергизма между различните билки и в различните комбинации. Тоест, с едни и същи билки, но в различни дозировки и комбинации, може да се получи уникален лечебен ефект. Въпросът е какво се цели при конкретния пациент.
- Българинът се приемат като един от най-болните европейци, кои са болестите, които го налягат най-често?
- Здравословните проблеми на българина не се отличават твърде много от тези на европееца и американеца. В общи линии у нас най-разпространени са сърдечно-съдовите и дихателните заболявания, туморите през последните години. Няма специфична болест само за българите. Но проблемът е, че през последните 70 години не можем да си оправим здравеопазването, да си подредим къщичката. Съмнявам се, че в България се води статистика за най-масовите болести, защото здравната ни система е в отвратително състояние.
- Какво от наследството на дядо ви все още не е известно на хората?
- Той е най-популярен с билколечението си. Рецептите му са познати и са публикувани. Но още приживе написа една духовна книга „Хигиена и лекуване на душата”. Към нея ще добавя и ръководството му по ирисодиагностика и „Молитвиник”. По времето на комунизма беше немислимо популяризирането им. Но семейството – майка ми и двамата ми вуйчовци, успяха да ги издадат. По-скоро проблемът е, че тези негови трудове не са толкова популярни, а носят ценно съдържание, и могат да са полезни за много хора. Например в „Молитвиника” са събрани и общоизвестни, и създадени от него молитви. Не е въпрос човек само да се моли, а да осъзнава, когато се моли, защо, пред кого, каква молитва използва. Ако не разбираме молитвата си, от нея няма смисъл и ефект.
