Въпреки, че се наследяват постове, големият проблем остава нерешен. Процедурата оттук нататък е следната: Конституцията предвижда президентът да издаде указ, дори да не е доволен от избора. Той може да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на онзи текст от Конституцията за назначаването на тримата висши магистрати.
Така коментира пред bTV темата около избора на главен прокурор преподавателят по конституционно право доц. Атанас Славов.
Когато има една законова неяснота, това би обезсмислило ролята на президента. Конституцията не предвижда ситуация с един кандидат и избора му за главен прокурор, заяв Славов.
На въпрос има ли вариант, ако президентът не подпише указа за Гешев, да се започне процедура по импийчмънт, доц. Атанас Славов коментира така: „Такава хипотеза има само при нарушаване на Конституцията или държавна измяна ит страна на президента“, обясни Славов.
От друга страна една институция не бива да блокира функциите на друга институция. Той може да забави указа си до януари. Подобен подход, обаче би означавал той да поеме отговорността и би отворило нов прозорец за промени в Конституцията. Той има силни козове и е важно как ще ги изиграe, каза още той.
Славов добави, че е недопустимо за кандидат за главен прокурор директно да атакува граждански организации. „В рамките на процедурата той атакува независимата адвокатура. Лично се чувствам засегнат. Затова не мисля, че Гешев притежава качествата за главен прокурор", категоричен бе преподавателят по конституционно право.
