Колкото и човек да се опитва да погледне на казусите БСП и Кремиковци поотделно и непредубедено, многобройните сходства “по Маяковски” между тях се натрапват, включително за професионално неизкушения наблюдател.
Така че за никакво първооткривателство явно не може да се говори.
И партията майка, и металургичният гигант в Софийското поле са плод на нетукашни, на вносни идеологизирани социално икономически модели. Навремето те декларативно претендираха, че се явяват последна дума на науката, неопровержимо крайно познание, въплъщение на прогреса. Светлото комунистичесто бъдеще се заключаваше в предимственото развитие на тежката промишленост и обратното.
Впоследствие състоялото се почти половин вековно управление на БКП и изграждането и разрастването на "Кремикомци" в частност илюстрират ако не друго, то поне крилатата мисъл, че социализмът не беше развитие нито напред, нито назад в руслото на историята, а встрани.
Двадесетгодишният преход към демокрация и пазарна икономика също открои паралелност между това, което се случи и се случва във визираната партия и съдбата на комбината.
Най-напред старите наименования бяха изставени. Да си спомним, че "Кремиковци" посрещна промените под името “Леонид Брежнев”. А комунистите, това вече го знаят всички, набързо се прекръстиха на социалисти.
И на едното, и на другото място “в съответствие с променилите се базови условия” бяха предприети опити за модернизация.
БСП за пред света прегърна идеите на социалдемокрацията, приета бе дори в Социалистическия интернационал. Последното показва, прочее, че и Западът не е имунизиран срещу това понякога да приема желаното за действително. А комбинатът с десетилетно закъснение въведе в експлоатация линията за непрекъснато леене, закупена от “Фьост Алпине”. И бе “стратегически” приватизиран за един лев и отново “стратегически” препродаден за, доколкото си спомням, триста милиона.
С въпросните действия обаче потенциалът за обновление, доколкото го е имало, някакси естествено бе изчерпан. Горепесоченото, така или иначе, се оказа един вид последният изкачен исторически баир, от който започна главоломното свличане надолу.
Вместо да поемат нормалните обществени отговорности спрямо заетите в металургичното производство в частност и спрямо българския народ като цяло, съответните миниджмънти на предприятието и ръководството на партията посветиха времето си главно на така нареченото източване. И на комбината, и на държавата.
Тясно груповите интереси придобиха неоспорим приоритет спрямо по-широките обществени такива. Функционирането на Кремиковци и на БСП бе осмисляно единствено по линия на безогледното самообогатяване и кланово уреждане на шепичка конспиративно посветени, “свои хора”. Което явление е със строго лимитирана временна продължителност.
От дистанцията на изминалите години оценките на това, което се случи през прехода с "Кремиковци" и на неколкократното пряко или косвено пребиваване на БСП във властта могат да бъдат единствено крайно отрицателни. Между двете “паралелности”, задължително трябва да бъде отбелязано, че съществува все пак един тънък нюанс на разлика.
За историята с предизвестения край на "Кремиковци" бяха налице решаващи обективни предпоставки. Те бяха свързани с изконно неефективната алокация на това производство във вътрешността на страната. Но при случая с така наречената социалистическа партия за реализираните отрицателни резултати по-скоро преобладава приносът на субективно кадровите дадености, наслагвани през годините. Обаче България сама по себе си, по мое дълбоко убеждание, не бе обречена на неуспехите и полууспехите на прехода. На провал я обрекоха хората, смятащи, че държавната власт им се полага по наследство иза лична употреба.
И може би последното общо, което обединява в едно БСП и Кремиковци, е продължителността на агонията им. Тежестта на последствията от нея напоследък е заставено да понася българското общество.
За "Кремиковци" още преди най-малко две години бе ясно, че липсва каквато и да е перспектива и всякакви опити за спасяване са безполезни или направо вредни. Но тогава, вместо да се върви към планомерното затваряне на комбината и пренасочване на работещите, в него безвъзвратно потънаха няколко стотин милиона лева държавни помощи.
Това, че социалистите като доминираща част на тройната коалиция сами обречено се насочиха и влязоха в задънена улица, можеше с основание да се предполага още от момента, в който, поемайки управлението, те изоставиха предизборната си програма.
Че на БСП предстои неминуемо историческо слизане от сцената стана кристално ясно от момента, в който бе въведен олигархично клиентелисткият плосък данък в най-асоциалната му форма, тази без необлагаем минимум. Написах го своевременно, при това неведнъж, в тогавашния “Монитор”, така че сега категорично няма да приема никакви евентуални упреци от сорта, че ритам падналия.
Констатираната от всички сериозни масмедии липса понастоящем на качествена партийна и парламентарна опозиция е именно резулатат от необичайно проточилото се дори за нашите географски ширини “кремиковско” отмиране на БСП. Естествено е, че с продължаващото “екологично замърсяване” на политическия ландшафт на нашата страна от столетната партия, раждането на обществено потребния нов съвременен и влиятелен политически субект наляво от центъра е изключително трудно.
Но въпреки това, имайки предвид показаната “близначно” свързаната съдба на "Кремиковци" и БСП, дългосрочно следва да останем оптимисти.
Проф. Чавдар Николов
