Поетът Недялко Йорданов разказва как по поръчка е възпроизведен в обвиняем, като отмъщение за това, че публично е защитил сина си Асен Йорданов - разследващ журналист и собственик на сайта ”Биволъ”. Публикуваме целия му текст, с видео на притискания от полиция и прокуратура старец, за да свидетелства срещу Недялко Йорданов.
Това е жестоката и сурова действителност на един диктаторски режим в България...
Поста на Недялко Йорданов от профилната му страница във Фейсбук:
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Днес няма да има стихотворение, защото ми се иска да споделя най-после нещо, което ми тежи от доста време, но упорито се опитвах да не мисля за него.
Дано имате търпение да изчетете всичко това, което ще ви напиша.
Не се обръщам директно към съответните органи, а така би трябвало, защото това засяга именно тях и главно Прокуратурата и Полицията в лицето на прокурорите Цацаров и Гешев, министърът на вътрешните работи Маринов и – вероятно– министър председателя Борисов. Но съм убеден, че те ще прочетат това.
Случи се случайно на 26 март т. г. в 10.30 сутринта. Шофьор съм от 50 години, обиколил съм с колата си цяла България с моите рецитали, 30 години съм шофирал в гъсто населения център на София и нямам нито едно нарушение, да не говорим за пътно-транспортно произшествие.
Бях с колата си в Бургас, отивах към гроба на баща ми – навършваха се 72 години от убийството му. Движех се по ул. „Ген. Гурко“ към бул. „Демокрация“ – и на кръстовището пред Трета поликлиника /не зная как се нарича сега/ светна зеленият светофар за направо и наляво.
Потеглих направо и после завих наляво, стигнах до пешеходната пътека, когато внезапно пред мен изневиделица сякаш изникна човек. Слава богу, имам светкавичен рефлекс и моментално натиснах спирачка. Човекът падна на земята и на главата си имаше кръв.
Тогава не се уплаших, имах чувството, че гледам някакъв филм. Веднага го качих в колата и тръгнахме към Спешна помощ в Окръжна болница. По пътя той ме заговори, оказа се, че е 87 годишен, с бастун, чувстваше се съвиновен. Разказа ми, че е вдовец от доста време и има само един син, който се грижи за него, но иначе си живее самостоятелно. Спомни си, че ме познава от онова време, когато работех в Бургаския театър и се тюхкаше как е могло да се случи това неприятно произшествие. Предложи ми да кажем, че е паднал сам.
Разбира се не приех такъв жест, заведох го в болницата, зашиха с няколко шева обелената кожа на главата и му сложиха лепенки.
Аз, разбира се, разказах какво точно се е случило, съобщих на полицията мястото на произшествието и се върнах с колата там.
Чакахме, както е бил редът, около 3 часа с полицаите – добри момчета – да съставят протокол и да получат сведение от болницата по телефона има ли сътресение на мозъка. И да се направи скенер на главата.
Не ми се разказва какво преживях през това време на чакане...
Слава богу нищо такова нямаше!
Оказа се, че трябва да се сложи гипс на крака му – което се записа като средна телесна повреда.
Все пак оставиха го в болницата да преспи и там още същата вечер той е дал своите показания пред „дознателката“. Това понятие „дознателка“ научих тогава. Той твърдо е заявил без колебание, че няма никакви претенции към мен и е поискал случаят да бъде приключен.
А на следващия ден аз също дадох показания пред същата дознателка, както е редът.
Дознателката каза, че нашите показания са достатъчни и случаят наистина е приключен.
Изминаха цели пет месеца от тогава.
Сприятелихме се с този мил старец . През цялото лято, когато бях в Бургас си говорехме, ходих му на гости... Имахме общи теми. Включително „старчески“, защото бях претърпял операция на тазобедрената става и трудно се движех като него. Оказа се много симпатичен и обективен човек и непрекъснато повтаряше, че не съм виновен, че случилото се е „малкия дявол“, защото и двамата сме живи и здрави и нека го забравим. И наистина го забравихме. Но остана едно вярно приятелство с бай Калчо, който хвърли патериците и си пое като мене верния бастун.
И тук правя едно необходимо отклонение от този сюжет.
И стигам до Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за прокурор Иван Гешев.
Нямах никакво мнение за него и не беше моя работа кой ще стане Главен прокурор на републиката.
Но когато разбрах, че е почнала жестока и безмилостна разправа с големия ми син Асен, собственик на сайта Биволъ и когато той след дълги разговори ми призна това и каза, че не вижда друго спасение освен да напусне България – не можах да остана безразличен към тази несправедливост и написах едно писмо във фейсбук. Асен е заклет родолюбец, никога не е мислил да напуска родния си Бургас, камо ли България, а за да стигне до такава крайност, явно положението беше станало непоносимо, дори и за устойчива личност като него.
Може би сте чели това мое кратко писмо, защото видях, че има десетки хиляди лайкове и споделяния в трите ми страници. Ето го – с малки съкращения:
Скъпи приятели,
Извинете ме, че днес няма да публикувам стихотворение...
Времето в което живеем не е за поезия. Искам да споделя с вас своята тревога като човек и баща за съдбата на моя син Асен – собственик на сайта „Биволъ“Това, което се случва днес, през август 2019 година надхвърля всички възможни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за главен прокурор Гешев си позволи да обяви „Биволъ“ за поръчител на акцията за разкриване на личните данни на пет милиона българи от една компютърна фирма.
Тепърва ще стане ясно, че собственикът на „Бивол“ Асен Йорданов няма абсолютно нищо общо с въпросната фирма, но вече пресата на Делян Пеевски и съответно на Петю Блъсков му лепна етикета „рекетьор“.
Сега започват наказателни мерки срещу сайта и единствената фирма на съпругата му„Имидж едвъртайзинг“ от страна на прокуратурата и съдебните органи под формата на ревизии и финансови проверки години назад с цел да се унищожи напълно и без това останалата без почти никакви средства фирма.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават вече заплахи и предупреждения.
Съвсем възможно е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документация.
И това става днес, 30 години след толкова очакваната демокрация!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне срещу самите тях или са решили, както не веднъж през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се забрави, но важното е непокорният „Биволъ“ да бъде унищожен.
И не им пука за назряващия международен скандал...
Извинявайте, че днес вместо стихотворение четете всичко това...
Но в случая реагирам не само като баща, а и като гражданин на тази измъчена и болна държава, която носи вечното име България...
Обърнете внимание на датата, защото само 25 дена след това последва небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата... Това до вчера не бях го споделил с никого, дори с Ивана и с малкия ми син Недялко, който почти фанатично тръгна публично да защитава каузата Гешев да бъде избран за главен прокурор. Не исках да му влияя и не му казах, защото уважавам правото на собствено мнение на двамата си сина.
На 9 септември т. г. – е написано съвсем ново „Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на лицето Недялко Асенов Йорданов“, подписано от прокурор Р. Ганева.
Бях извикан от София в Бургас, за да ми бъде връчена призовка за повдигнато обвинение от страна на Прокуратурата.
Тогава разбрах, че точно по моя случай е сменена първоналната дознателка, на която дадохме своите показания с бай Калчо в деня на произшествието и е назначена друга. Попитах новата дознателка за какво точно е това „Постановление за привличане на обвиняем“? Отговорът беше абсурден: „Няма да Ви кажа, като дойдете след три дена, ще го видите.“
Отидох, разбира се, обзет не толкова от безпокойство, колкото от любопитство.
Попитах защо отново трябва давам показания, след като вече съм ги дал на 25 март и получих отговор, че тогава съм бил само Свидетел, а сега съм вече Обвиняем.
На тръгване и подадох ръка за довиждане, но тя заяви, че е забранено да се ръкува с обвиняеми.
Прочетох Постановлението на прокуратурата и останах като гръмнат. В него никъде не се споменаваше, че потърпевшият е заявил недвусмислено, че няма никакви претенции към мен, че няма никакво намерение да води дело, да не говорим за това, че аз /обвиняемият/лично съм съобщил за произшествието в МВР и съм го завел веднага в Спешна помощ с колата си, както и, че поради бързия си рефлекс съм предотвратил друг много по-тежък изход.
Нещо повече – Прокуратурата изисква от мен като престъпник мярка за неотклонение „Подписка“, която предвижда, че нямам право да напускам града и ако я наруша следва принудително докарване или обявяване за издирване.
Скъпи приятели,
Преминал съм през невероятни и тежки катаклизми и изпитания, от страна на властта през годините, още от най-ранно детство. Но такова нещо ми се случваше за пръв път в живота.
Научих от сигурно място, че действията на новата дознателка и местната прокурорка са продиктувани „отгоре“. Техни колеги бяха категорични, че тези жени никога не биха поели сами отговорност да търсят поводи и да повдигат обвинение, което няма реално основание. И то цели пет месеца след произшествието, изяснено и обявено за приключено.
Съвем ясно беше, че Онези горе искат да ме сплашат в отговор на моето писмо във фейсбук и очакват да почна да се моля да се прекрати делото и да им дължа вечна благодарност и покорност.
А може би разчитат, че след четирите операции, които претърпях през последните две години, може да получа от притеснение инфаркт или инсулт и проблемите, които причинявам с позицията си да се решат по-лесно и бързо... Все пак вече съм на 79...
Напразна надежда...
Какво ли не съм преживял в този живот, включително брутални прокурорски заплахи по времето на Иван Костов, така че реших временно да не давам никаква публичност на тази очевидна отмъстителност на господин кандидата Иван Гешев и на тези, от които е получил съответното съгласие.
Точно тогава бях пред премиера на моята пиеса „Каквото такова“ в Народния театър „Иван Вазов“. Тези, които са били в театър, знаят какво означава това за един режисьор и автор. Още повече, че след осемгодишно прекъсване отново за последно бях решил да се появя на театралната сцена. Опитах се пред моите актьори връстници да не покажа какво ми се случва и мисля, че успях. Но нямах време и възможност лично да се защитя.
Затова поверих делото в ръцете на господин Сава Каров от Бургас – човек с много дълъг адвокатски опит и бивш служител в МВР.
Оказа се, че милият бай Калчо, както и сина му, нееднократно са били призовавани да ме дадат под съд и те категорично са отказвали. Видях се с тях в Бургас и бях поразен от това, което са преживели тези хора. Как 87 годишния човек нееднократно е бил призоваван първо по телефона, а след това и в полицията да се откаже от показанията си и да ме обвини. И всеки път той – възмутен – категорично е отказвал. Накрая отишъл със сина си в пето районно управление Бургас и писмено отново заявил това.
Когато се видяхме с него в Бургас той поиска да бъде записан на видео за всеки случай и е подписал нова декларация, че няма никакви претенции към обвиняемия Недялко Йорданов.
Адвокатът Каров е занесъл на полицията тази подписаната и нотариално заверена от него декларация. Дори старецът и синът му са поискали тяхната специално упълномощена адвокатка също да се яви в полицията и тя е входирала официално по делото изрично волята му.
На базата на всичко това адвокат Каров е поискал прекратяване на прокурорското наказателно дело срещу мен, съгласно изискванията на закона.
И какво е станало?
Адвокатът сподели с мен, че такова нещо никога не е имал в своята богата практика и то противоречи на всякакви правни норми.
Определената от горе прокурорка не само, че не е отменила повдигнатото обвинение и не е прекратила преписката, но е разпоредила то да продължи с назначаването на нова тройна експертиза!
Като се знае как действат тези структури в строга и безпрекословна субординация, естествено всичко това срещу мен, няма как да стане само по личното персонално усмотрение на една местна полицайка или една местна прокурорка. Още повече, че едната от тях е споделила в частен разговор, че просто „изпълнява нареждания“.
Аз не се считам в никакъв случай за „свещена крава“ или недосегаем от закона.
Именно заради това и по никакъв начин не се обадих никому, не потърсих „оправяне“ по „втория начин“, а минавам чинно по всички процедури на прокуратурата, защото съм повече от убеден в своята правота и нямам никакви притеснения от ситуацията по същество.
Не искам да гадая каква личност е господин Иван Гешев, без чието знание и поощрение това не би било възможно да се случи. Нямам и съмнение, че той ще отрече, че не знае, а чиновниците му по места действат напълно свободно и по убеждение.
Все едно дали става дума за мен – все пак един стар поет с някакво име в обществото.
Може би иска да му се моля? Или да окаля името ми?
Каква жалка отмъстителност за това, че съм си позволил да защитя единия си син Асен и неговата кауза за справедливост.
И как изобщо не му пука за другия ми син Недялко, собственик на агенция ПИК, който толкова време вече понася хиляди хули и подигравки задето се е заел със защитата на прокурора Гешев. Обзет от някаква необяснима за мен илюзия, Без да подозира какво прави въпросната личност дори с родния му баща.
Скъпи приятели,
Сърцето ми, слава Богу е здраво, мозъкът ми работи безотказно и нямам никакво намерение да се предавам. Споделям това с вас, защото всичко може да се очаква от човек, който ще ни бъде главен прокурор цели 7 години и ще бъде неприкосновен от закона.
Няма начин това да не е известно и на министър-председателя Бойко Борисов, който преди четири години наистина направи един жест към мен в труден момент, заради което му прощавах много неща. Странно, но като че ли не съм изненадан от неговото поведение в случая.
Почти сигурен съм, че ще последва изявление,че нито той, нито Цацаров, нито Гешев са знаели за този случай. И че това е нормална местна инициатива – след като не иска да ме съди потърпевшия, ще ме съди държавата.
И че датите 16 август с публикацията ми за Гешев и 9 септември с обявяването ми от свидетел в обвиняем нямат никаква зависимост помежду си.
Готов съм на такъв процес, но ще настоявам той да бъде публичен и да му се даде широка гласност.
Не заемам никаква страна в този болен въпрос да бъде или да не бъде Иван Гешев главен прокурор. Не участвам в никакви демонстрации, включително в тази на Недялко в негова подкрепа, нито в тази, в която не участва Асен, макар че я подкрепя морално.
Такава е съдбата на един български родител в това жестоко време разделно.
Такива са фактите... Вие преценете...
Тази моя изповед пред вас – моите хиляди приятели във фейсбук, е написана преди време, но реших да не я публикувам преди избора на нов главен прокурор, за да не се изтълкува като моя провокативна намеса в гласуването. Но не мога да не изкажа своето притеснение от следващата седемгодишна практика на един човек, който много лесно и бързо проявява лична отмъстителност. Позволих си само да публикувам едно стихотворение на датата 10 ноември...
ДО ЕДИН ПРОКУРОР
Защо опитвате да смачкате поета...
И да го унизите... Да мълчи...
Душата му е тъжна и проклета...
Но сухи са добрите му очи.
Опасен ли е... Яростен и вярващ...
Видял е всичко.. И добро... И зло...
Запява Славей... И заграчва Гарван...
Върти се старото му колело.
Върти се...Спре... Последни обороти...
И птиците... Долитат... От къде?
Ах, тялото... Но мозъкът работи.
И няма... Няма да се предаде.
Ти, който се гласиш сега да съдиш..
И ще успееш... Виждам... Може би...
Познах те вече.. Знам какъв ще бъдеш.
А ще решаваш хиляди съдби.
А моята... Тя вече си отива...
Но няма да се предаде до край.
До като още диша... И е жива...
Все ти е тая... Но това го знай!
10 ноември 2019г.
6ч.54м. Сутринта
