Баща ми знае, че едно от нещата, които се целят с повдигането на обвинение срещу него, е да се оплаче и те да да го „оправят“. Това е начин той да бъде сложен в релси, така че да не си позволява да пише срещу Иван Гешев във Фейсбук. Това каза пред Фрог нюз собственикът на сайта „Биволъ“ Асен Йорданов. Ето какво още обясни той пред екипа ни:
Асене, баща ти Недялко Йорданов днес пусна пост във фейсбук, от който стана ясно, че е обвинен във връзка с ПТП. Той обаче прави връзка между повдигането му на обвинение и репресиите от страна на прокуратурата срещу теб. Това така ли е?
Като разследващ журналист работя с факти, не правя свободни съчинения. Свидетел съм от самото начало на тази история. Става дума за незначителен инцидент. Дори няма блъснат човек. Баща ми ми се обади на мига. Възрастният човек - бай Калчо дори не е блъснат. Паднал е от уплах. На това място има конфликтна точка, тъй като има един момент, в който и колите, и пешеходците минават на зелен светофар.
Пешеходният светофар е много кратък. Възрастният човек е бил с бастун и не е могъл бързо да премине голямото разстояние. Минал е бавно. Баща ми тръгнал на зелен светофар. Той го видял и спрял. Ако го беше блъснал, щеше да го убие. Човекът просто е паднал на земята. Самият той казва, че няма виновни и обяснава, че е трябвало по-бързо да се изтегли. Тривиална случка още от март месец т. г.. През цялото време бях там с полицията. Те обясниха, че всичко е приключило без последствия. Баща ми е закарал възрастния мъж в болница. Той пък заявява, че няма никакви претенции. Същият ден бяха разпитани баща ми и бай Калчо. И всичко приключи. Адвокатът знае, че от тогава по тази преписка не е имало нищо.
Кога се промени всичко?
Изведнъж в началото на септември, пет месеца по-късно, тази преписка е реактивирана. И това става дни, след като баща ми изрази подкрепата си към мен във Фейсбук. През това време прокуратурата образува две преписки срещу мен. Едната е във ВКС по донос, а втората е в специализираната прокуратура, също по донос . И двете преписки са по анонимки във вестник „Труд“ от несъществуващия Камен Стоев.
По първата преписка не беше ли разпитван в Главна дирекция „Национална полиция"?
Точно така. По нея продължиха репресивните действия. Те се насочиха към близки хора. Тръгнаха да разпитват мои познати. След това стартира втората преписка в специализираната прокуратурата по сигнал на същия читател на „Труд“, който не съществува. Няма такова лице.
За какво е този сигнал?
Че фирмата на жена ми е упражнявала рекет към клиенти, които си плащали, за да няма публикации в „Биволъ“. Абсолютни клевети. Започнаха пълни проверки на жена ми, на фирмата й, както и на всички клиенти, с които е работила през последните десет години. Цялата държавна машина се задейства - проверки от АДФИ, от НАП, от националната полиция. Едната проверка свършва, започва другата. И това е непрекъснато - всички институции по всички фронтове. През последните месеци съпругата ми получи стрес, разболя се. Не може с нищо друго да се занимава, освен да комплектова документи за безкрайните проверки от държавните институции. Фирмата вече е ликвидирана икономически заради този натиск. Зная, че атаката е заради мен и „Биволъ“. Натискът е насочен към жена ми и всички клиенти, с които тя е работила. По този случай баща ми написа във Фейсбук, че тази система, в лицето на Иван Гешев като бъдещ главен прокурор, е недопустимо да съществува в България. След това се активира преписката по това ПТП. Сменена е дознателката, сложена е друга жена. Тя е известна в Бургас. Лично говорих с нея. Обясних, че баща ми е болен и поисках да разбера за какво става въпрос. Тя се държа доста надменно. Обясни, че нищо няма да ми каже. Личеше тенденция в поведението й. В обвинението никаде не се споменава, че баща ми е завел възрастния човек в болницата, нито пък, че още същият ден той ясно е заявил, че няма виновен за случилото се. Посочил е, че става въпрос за светофарна уредба, който не работи синхронно. Всичко това го няма в документа.
От писмото на Недялко Йорданов разбрахме, че му е наложена мярка „подписка“. Обясниха ли разследващите защо се прави това?
Мярка за неотклонение съм имал, когато като журналист ме бяха дали под съд. С такава мярка могат по устав да те тормозят както си искат и колкото си искат. Ясно е, че при това положение нямаш право на свободно придвижване без знанието на разследващите органи и без тяхното съгласие. И утре могат да го приберат с мотив, че е нарушил мярката за неотклонение. Това е тормоз върху него. За да подложиш човек на 80 години на такава репресия, е ясно за какво става дума. В момента една разследваща полицайка с една млада прокурорка с огромна стръв харчат парите на данъкоплатеца, за да търсят вина в баща ми по този случай. В МВР се е коментирало, че каквото им нареждат „отгоре“, това правят.
Как е баща ти в момента?
Аз бях против да се публикува това нещо. Гешев е избран за главен прокурор. Той ми каза, че не може да се примири. Цялата пропагандна машина на пеевските медии ще се обърне срещу него. Прокуратурата излезе с обяснение, че всичко е по устав и закон. Дали това е така, обаче съдът ще го каже. Има двама адвокати, ангажирани със случая. Единият е на бай Калчо. Той специално е отишъл при разследващия полицай, за да заяви, че клиентът му не желае да има каквито и да било преследвания, както и че няма никакви претенции към баща ми. Вторият адвокат е на баща ми. Той е предоставил нотариално заверена декларация на бай Калчо с аргументи защо проверката трябва да се прекрати. Въпреки това, становищата на двамата адвокати не са взети под внимание от прокуратурата. Сега продължават с назначаване на нови експертизи. Т.е. те на всяка цена гледат да го изправят пред съда.
Баща ти отбелязва в поста си във Фейсбук, че си обмислял да напуснеш страната. Имаш ли наистина такива намерения?
Когато през лятото всичко ми се изсипа на главата, разбрах, че тук няма как да живеем и работим. Тръгнах да обмислям политическа емиграция. И то аз, който съм фанатичен родолюбец. Не само България, но и Бургас не съм напуснал. Как да живееш в среда, в която нямаш поминък, не можеш да се издържаш и си прокълнат. Това нещо съм го мислил и съм го обсъждал с него като вариант за спасение и оцеляване. Но това в никакъв случай не е било свързано с идеята да закривам сайта. Просто като временна мярка, за да можем да оцелеем физически. Защото мен, ако ме унищожат, то и сайтът ще замине. В България диктатурата е тотална. Изложени сме на пълно мракобесие и няма кой да те защити. Не съм напуснал страната. В Бургас съм си. Има предложения от много организации, включително и от „Репортери без граници“ да изляза със семейството си. Мисля си, че ако изляза като политически емигрант и като журналист под защитата на авторитетни организации, гласът ми ще бъде много по-добре чут. Защото вече имаш достъп до световни медии и трибуни. Това са ми били съображенията.
Потърсил ли е Недялко Йорданов помощ от другия си син Недялко Недялков, който както виждаме всички, е защитник на прокуратурата и Иван Гешев?
Не. Той нарочно не искаше да се оповестява каквото и да било. Не е търсил ходатайство. Знае, че едно от нещата, които се целят, е да се оплаче и те да да го „оправят“. Това е начин той да бъде сложен в релси, така че да не си позволява да пише срещу Гешев във Фейсбук. Доколкото знам, той е казал на малкия Недялко какво ще публикува непосредствено преди да го направи. По никакъв начин не се е отказал и разколебал. Не зная какво са си говорили. Някои питат защо сега. Защото сега получихме окончателния отговор на прокуратурата. Светофарите там са абсолютно нерегулирани. Аз минавам оттам и всеки ден се създава възможност да се пресекат колите и пешеходците.
След избора на Иван Гешев за главен прокурор, върна ли се желанието ти да се махнеш от страната?
Аз съм могъл да го направя във всеки един момент. Но винаги съм казвал, че това е вид саможертва. Никога не съм търсил по-лекия начин на живот. Винаги съм избирал по-трудния. Битката за справедливост в България, битката да се отърсим от цялата ченгеджийска клика, която унищожи страната и я докара до агония, е моята кауза в живота. Винаги мога да стана политически емигрант. Но в момента съм тук и продължавам битката. Няма възможност да дам крачка назад. Не могат да ме пречупят. Ако се опитат още да засилят репресиите срещу нас, можем временно да излезем навън. Но това ще бъде стратегически ход, за да продължим още по-ефективно и с още по-силни средства и оръжия битката отвън. Ако изляза като политически емигрант, възможностите ми ще се увеличат стократно. Но не го правя заради болезненото си родолюбие. Консервативен съм. Сигурен съм, че трябва още да се устои, да се стисне със зъби и да се прави всичко-възможно и невъзможно. Тук, на място. Не съм изгубил нито надежда, нито вяра. По-скоро съм превърнал надеждата си в крайна решителност.
Интервю на Катя Илиева
