Лаура Кодрута Кьовеши, бившият главен прокурор на румънската антикорупционна агенция, беше официално потвърдена като първия в историята на ЕС прокурор, който ще оглави отскоро създадената Европейска прокуратура. Нейният екип ще започне работа в края на 2020.
Кьовеши ще поразмърда нещата, но и ще има доста препятствия по пътя. Едно от най-големите е заглушаването и задушаването на журналисти из Европа, включително и в България. Липсата на медийна свобода ще направи доста трудна работата на Кьовеши да разкрива престъпления свързани с евро-фондове.
Веднага щом плъзна новината, че Кьовеши ще стане главният евро-прокурор, активисти от цяла Европа аплодираха шумно. Аплодисментите можеха да се чуят и в България, където имаме проблеми с неправомерно присвояване на евро-средства, но и със свободата на словото – място, където Кьовеши е нужна.
Според дефиницията, мандатът на Кьовеши е „да разследва и доведе до съд престъпления срещу бюджета на ЕС, като измама, корупция и сериозни задгранични измами с ДДС“. Главният евро-прокурор има нелеката задача да преследва престъпления с евро-пари.
Може да звучи като разочарование за много хора, но Кьовеши няма да има правомощията да се справи с всичко, което е сбъркано с една държава или сектор. Корупцията и измамите се включват в компетенцията на евро-прокурора, само доколкото те са свързани в евро-фондове. Не по принцип.
Ако Кьовеши няма да бъде всевиждащата и всеможеща месия, за която много я мислят, тогава къде това оставя медийната свобода и защо говоря за нея?
Подвеждането под отговорност на престъпления с евро-фондове е почти невъзможно без следите, които се появяват с работата на свободните медии и агресивната разследваща журналистика, чрез които се разкриват съмнителни сделки и договори.
Журналистите са тези, които понякога водят хорото. Често журналистически разследвания чертаят пътя за криминалните разследвания. Това е още по-вярно за агенция от типа на евро-прокурора, която ще действа от ЕС щабквартира и ще разчита на следи и съюзници на терен.
Не можем да очакваме, че ЕС агенция ще добива цялата заплетена, скрита местна информация сама или само със сътрудничество с държавните институции под въпрос.
И тук идва ролята на медиите и журналистите.
България, колкото и тъжно да звучи, дава ясна илюстрация за това защо работата на Кьовеши ще се окаже особено трудна. Държавата ни e 111-та в света по свобода на медиите, според Репортери без Граници.
За илюстрация на ситуацията, просто трябва да погледнем скандала с номинацията на главния прокурор и уволнението на опитен журналист, критичен към единствения кандидат за поста на главен прокурор.
Както Ройтерс предаде, журналистката на българското национално радио, Силвия Великова, беше уволнена заради критиките си към кандидата за главен прокурор Иван Гешев, който вече е избран да стане следващият главен прокурор. Президентът Румен Радев наложи вето на избора, което беше преодоляно, давайки старта на още протести през миналата седмица.
Сред причините, заради които изборът на главния прокурор е меко казано спорен, е уволнението на Силвия Великова. Изритването й предизвика протести на български журналисти, които и аз посещавах, а в столицата хиляди протестираха по улиците срещу Гешев през септември, октомври и сега, с президентското вето.
Там, където историята става интересна или ужасна – или и двете – е, че четирима неназовани са се обаждали през септември на директора на националното радио, за да бъде уволнена Великова или поне да бъде заглушена, докато Гешев бъде избран. Великова беше уволнена. После беше върната на работа, след като премиерът Бойко Борисов се намеси. А самият директор на националното радио беше уволнен от СЕМ.
В България, оплакванията постоянно са за това, че журналистите, които питат неудобните въпроси, могат да бъдат отстранени за секунда, след телефонен разговор. Подозрението остава, че сенчести сделки, а не заслугите, са главният фактор в уволнението и назначението на българските журналисти.
Ясна илюстрация са примерите на разследващите журналисти Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. И двете са познати със силна разследваща журналистика и с трудни въпроси, разкриващи корупция и лошо ръководство. И двете са без работа след натиск да напуснат масова медия.
Генка Шикерова беше изправена пред тежки сплашвания, като когато колата й беше запалена не веднъж, а два пъти, през 2013 и 2014, във връзка с работата й по протестите през тези години.
Миролюба Бенатова предизвика масивна вълна от коментари с разкритието, че е станала шофьор на такси, което изненадва чуждестранните туристи с това колко политически проницателни са българските таксиметрови шофьори. „Услугите в България са се подобрили значително“, й казал немски турист, който си е мислил, че го кара обикновен таксиметров шофьор.
Та как всичко това е свързано с Кьовеши?
Малко вероятно е, че карайки такси, Бенатова ще открива много следи, водещи към кражба на евро-фондове, за да помага на Кьовеши. Пропиляване на талант, и на средства.
Медиите из цяла Европа имат ключова роля в подкрепата на работата на новия евро-прокурор. Докато на журналисти в държави като България им липсва свободата да си вършат работата, престъпления свързани с евро-фондове ще си стоят неразкрити. Ако Лаура Кьовеши иска да е успешна в работата си, тя ще трябва да вземе под предвид контекста и да осъзнае, че в много държави на ЕС, включително и в България, журналистите не са оставяни на мира да си вършат работата и да задават трудните въпроси. И това е жалко, защото Кьовеши няма да може да се справи сама.
Ивета Чернева е автор, който е служил за пет агенции на ООН и в Американския конгрес.
/Статията е публикувана от London School of Economics, EurActiv, Carnegie Council’s Global Ethics Network./
