Последвах съвета на читател в блога и погледнах в препоръчания от него руски сайт за новини и анализи Newsland.ru по повод статия с ироничното заглавие: “Руснаците са доволни от живота -могат да си купят хладилник”.
Статията е написана на базата на изследване на общественото мнение в Русия, което с помощта на държавна статистическа агенция констатира оптимизъм сред населението. Всъщност авторът се подиграва на повода за задоволството- на факта, че 79 на сто от запитаните са щастливи от факта, че могат да си купят хладилник. Един от анализаторите на проучването е цитиран да казва многозначително : “който се задоволява с малко, винаги е щастлив”.
Няма да се спирам на коментарите по повод бодрата статистика от страна на участници във форума в сайта – повечето са саркастични в стил “ откъде се намериха толкова дебили да измерват щастието си в хладилници”. Знам, че един форум не е непременно представителен за преобладаващото мнение в едно общество.
По интересно беше да прочета следното като коментар:
astorgas комментирует новость # [−]
В Болгария,каждая семья имеет свой собствены дом,апартамент,1-2 машины и часто дачи.Кроме того почти все имеют земли в деревня.И они НЕ доволны свой стандарт?!?Какая разница!?!
4 января 2010 в 13:24 Ответить Пожаловаться Рейтинг +3
vampric комментирует высказывание astorgas # [−]
Безобразие, заелись болгары. Это….где наш газовый вентиль?
На “провокацията” с примера за недоволството на българите като контрапункт на споменатото по-горе задоволство сред руснаците ( ако се съди по не особено правилния руски език, авторът може и да е българин) , един руснак ( този път автентичен, струва ми се ) репликира:
“ Къде е…газовото ни кранче?”. С други думи, ако не слушат българите, трябва (отново) да им спрем газа.
Ясно е, че тази реплика е подхвърлена с ирония към начина на мислене на руското ръководство, което не се колебае да спре износа на горива като наказателна мярка срещу “непослушни народи”. Но е интригуващо, че самите руснаци си дават сметка за това, докато нашите управници тук се хвърлиха да защитават дружбата с Русия , когато точно преди година тя доста недружелюбно ни “врътна кранчето” без предупреждение.
Ако си спомняте, при онази конфузна ситуация, когато течеше Годината на България в Русия и току – що беше отчетен небивалият успех на Годината на Русия в България, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се опита да заблуди публиката с размахването на писмо от 18 декември 2008 – ма , в което се предвиждала такава крайна мярка. Опита се да адвокатства на Русия, която се отнесе доста зле към нас!
После стана ясно, че това е било предупреждение по принцип, изпратено да всички потенциално застрашените от спора с Украйна. Но това циркулярно писмо по никакъв начин не беше извинение за конкретния вероломен акт с “врътването на кранчето” по нареждане на премиера Путин ( той сам се похвали лично в специално телевизионно обръщение) . Подаването на газ бе спряно в 03,30 ч. в нощта на 6 януари при паднали до минус 15 градуса температури. Химическият завод в “Димитровград”, както писа в. “24 часа” тогава, за малко да гръмне поради внезапното спиране на газоподаването.
С едно врътване на кранчето българите, които зависеха от него, бяха сложени в хладилника. И никак не бяха доволни.
Работата обаче се потули, точно както българското правителство искаше. Но някои руснаци, оказва се помнят това.
А тук някой ще си спомни ли? Ето затова го припомням – можем да отпразнуваме 1 година от чудотворното оцеляване на един български град, наречен на “вожда и учителя на българския народ”, съветския гражданин Георги Димитров. Представяте ли си новината : “рожбата на българо-съветската дружба Димитровград, който носи името на верния съратник на др. Сталин, беше взривена и задушена поради липса на руски газ – пострадаха хиляди жители на града и околностите”.
Слава на Бога, това не се случи, но беше на косъм, за което и косъм не падна от ничия управленска кратуна. Потвърди се циничното правило за убийството на отделен човек като престъпление и умъртвяването на милиони ( в резултат на война, например) като геройство.
В нашия случай заплахата за живота на хиляди българи, съвсем реална, не беше припозната като престъпление, както би станало при заплахата за живота на един човек от страна на друг човек ( стига застрашеният да се е оплакал) . Правораздаването не се задейства, ако няма тъжител. Просто никой от овластените да защитават правата на България така и не се оплака. Което си е “ ела мечко, изяж ме”!.
Иво Инджев
https://ivo.bg/
