Бях се зарекъл да мълча, но когата освен мълчание трябва да си наложа и слепота, ми идва в повече. Срам ме е, срам ме е да гледам какво се случва в Родината ми – в тихата ми и смълчана родина.
Избират главен прокурор – всичко е по Закона, всичко е по Правилата. И нищо не е по закона, и нищо не е по правилата. Всичко е пиеса, театър, фарс, фалшиви роли и грим. Всичко е „имам ли корабче в окото“. Гледаме избора на главен прокурор по телевизията – никъде по света нямало такава прозрачност. А всички знаем, че това не е избор, а читалищна вечеринка, че са го решили двама-трима души и че именно те най-много се правят на ощипани.
И най-удивителното е, че ни е хубаво, защото знаем, че е вечеринка, и си траем.
Иначе всичко трябваше да пламти и да свети, и да се тресе в милата ми родина.
И убийственото е, че всички партии си мълчат. Защото те не се месят, защото има разделение на властите. Разделение на властите ли? На коя точно планета, моля? Майко мила, какви тартюфовци!
Болничните листове. Всички си спомнят, че за тях пръв заговори Бойко Борисов преди година. Но сега точно той ги отменя и той се смилява. Именно той се смилява над този
Първи ден от нашите болести, страхове и мъки, от нашите лъжи и безизходици. И какво щастие ни обзема, какви сили прииждат в нас! Благодарим ти, Боже, че Бойко Борисов е научил от медиите за нашите неволи и ни спасява!
На мен лично ми се повръща от такава демагогия, разболявам се и с другото си сърце.
Предлагат Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ и Емил Димитров – Ревизоро (какви надежди вдъхваше тоя човек някога!) казва, че няма друг, по-достоен, че всички падали на колене и молели Цацаров да приеме, а той се дърпал, искал при семейството си, но накрая отстъпил и склонил. Или Цацаров, или никой друг – така стоял въпросът според Ревизоро.
В кой век живеем, за какви ни мислят, толкова ли струваме, майка му стара, толкова ли струваме, по дяволите.
Свят ми се вие от такова подценяване, цинизъм и дебелоочие. Свят ми се вие от такива лъжи.
Свършвам с тъга, защото нямам сили да слушам. Нямам сили да слушам повече. А главната цел е да спрем да слушаме, да спрем да мислим, да разбираме и да говорим. И накрая да спрем да дишаме. Защото така е правилно и така е било правилно винаги.
Николай Милчев
