На 08.11.2019 г. е постановено обвинение на Районна прокуратура – Ямбол (по преписка №2527 / 2019 от на ЯРП) срещу Михаил Лазаров директор на Драматичен театър „Невена Коканова” – Ямбол във връзка с извършено от него престъпление по чл. 172а от НК – злоупотреба с авторски права.
В продължение на 12 години директорът Михаил Лазаров е представял в поверения му театър детската пиеса „Пинокио" без съгласието на носителката на авторски права Рада Москова и без да й бъдат изплатени дължимите такси като автор.
Първоначално Прокуратурата е разследвала хипотеза за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК, за което се изисква наказание лишаване от свобода до пет години, но поради смекчаващи вината обстоятелства и поради липсата на претенции и намерение от страна на ощетената авторка да си търси правата по съдебен път, престъплението е квалифицирано като такова по чл. 172а, ал. 5 от НК, за което се изисква наказание по административен път. Прокуратурата е изпратила постановлението до Министерството на културата за налагане на административното наказание.
Пиесата „Пинокио" се е играла в Ямболския театър от 2006 до 2017 г. Характерно за нея е, че е една от най-дълго играните и съответно една от най-печелившите пиеси за театъра. Приходите от нея възлизат на около 1 милион лева, от които 80 % са държавни субсидии.
За пръв път пиесата „Пинокио" на Рада Москова е била играна през 1979 г. в Народен театър за младежта „Людмила Живкова" в гр. София. По това време от „Балкантон" е издадена плоча с песните от пиесата. В Прокуратурата е бил направен детайлен анализ на двете пиеси и най-вече, били са сравнявани текстовете на песните изпълнявани от софийските актьори през 1979 г. и същите песни изпълнявани от ямболските актьори 30 години по-късно. Била е установена пълна идентичност на текст и музика.
Пред разследващите органи директорът Михаил Лазаров се е оправдал, че е останал с впечатлението, че текстовете са написани от композитора Борис Карадимчев. До момента Лазаров е нямал никаква представа за авторството на Рада Москова и твърди, че ако е знаел това, със сигурност щял да потърси авторката, за да поиска нейното съгласие, респ. да й изплати дължимите такси за авторски права. Тези самопризнания на директора също са изиграли ролята на смекчаващи вината обстоятелства, поради което престъплението е квалифицирано като наказуемо по административен път по чл. 172а, ал. 5 от НК.
Плагиатството и кражбата на авторски текст не е прецедент за Ямболския театър, а масова практика:
Всеизвестен е случаят с пиесата „Бременските музиканти", която беше представяна в продължение на четири години и впоследствие театърът беше осъден от потърпевшия автор Юлиян Слабаков за злоупотреба с авторските му права и претърпени от него материални и нематериални щети (за справка: решение по гр. дело №35/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, първа инстанция – Окръжен съд гр. Ямбол – гр. дело №56/2017). Характерното за тази пиеса е, че след като научава за претенциите на автора, директорът Лазаров прави всичко възможно да заличи следите от плагиатството като премахва от и-нет рекламните клипове, унищожава всички записи на пиесата и ангажира актьора Волен Митев да напише нови стихове за песните към пиесата. Нещо повече, директорът принуждава Волен Митев да лъжесвидетелства пред съда като твърди, че е написал текста на песните четири години по-рано и че старият текст на Слабаков въобще не се е играл пред публика. Съдът все пак е стигнал до истината, защото директорът Лазаров, в желанието си да заличи следите от престъплението, е успял да смени само стихотворния материал (песните) и не е обърнал внимание на останалата част от текста на пиесата, където съдът е открил цели страници, които са били дословно преписани от оригиналния текст на Слабаков, т. е. взаимствани са 15 години след като Слабаков ги е създал. За по-голяма убедителност Бургаският апелативен съд цитира в решението си дословно доста обемист материал с паралелните еднакви текстове на Волен Митев и Юлиян Слабаков.
Подобен е случаят и с пиесата „Приключенията на Чиполино" – детска пиеса по Джани Родари. До 2016 г. пиесата се е играла с краден текст на българската адаптация и след като излиза наяве скандалът с „Бременските музиканти", директорът Лазаров е ангажирал Волен Митев да напише нов текст за пиесата. За това говори фактът, че през първите две години никъде на афиша и в документацията на театъра не фигурира името на Волен Митев като текстописец. Едва през 2017 г. и след това на афиша започва да се появява името му, което е категорично доказателство, че след 2017 г. текстът на пиесата е подменен с този на Волен Митев.
Същото може да се каже и за пиесата „Келчо и царската дъщеря" – детска пиеса с премиера през 2017 г. Никъде в афиша, нито в документацията на театъра не се споменава, че авторът е Елин Пелин. Авторът на „Бременските музиканти" Юлиян Слабаков се е свързал с Агенция „Театераутор" и оттам, поради липса на договор с Ямболския театър са го насочили към единствения наследник и носител на авторските права на Елин Пелин – неговият син Боян Иванов. Г-н Иванов също е потвърдил пред Слабаков, че никога не е сключвал договор с Ямболския театър за тази пиеса и че никакви пари не са му били привеждани за авторски права. Нещо повече, г-н Иванов е бил шокиран от извършената кражба на творчеството на баща му и е изказал пред Слабаков възмущението си: „Аз умирам от глад и безпаричие, а тези хора от Ямбол ме крадат!"
Аналогичен е случаят и с писата „Политикани" от Рачо Стоянов. Авторските права на пиесата би трябвало да са валидни до 2022-ра година (т. е. 70 години след смъртта на автора). Поради липса на наследници правата се държат от Агенция „Театераутор", откъдето събраните пари се отчитат на Министерството на Културата за развитие на българската култура. От справките, които е направил Слабаков със служители в „Театераутор", става ясно, че Ямболският театър никога не е сключвал договор с агенцията за тази пиеса, нито са превели там някакви пари. Накратко: това е абсолютен грабеж на парични средства от страна на директора на театъра, които са дължими към „Театераутор" и Министерството на културата. Случилото се е станало възможно поради липса на какъвто и да е контрол от страна на министерството.
Най-куриозното в случая е, че държавата е плащала за тези престъпления. Всеизвестно е, че театърът получава държавни субсидии за всяка пиеса въз основа на продадените билети като обикновено субсидиите възлизат на 70 – 80% от общите приходи за пиесата, т. е. надвишават три или четири пъти стойността на продадените билети. По всяка вероятност общата сума на приходите, които театърът е придобил от държавни субсидии за подобни нямащи нищо общо с изкуството пиеси вече надминава няколко милиона лева.
Всички гореизложени факти говорят недвусмислено за едно: Директорът на Ямболския театър Михаил Лазаров системно, методично и съвсем умишлено нарушава законите на страната, в частност Закона за авторско право и сродните му права, с цел да представя в театъра фиктивни пиеси с плагиатски или преправени текстове като по този начин източва държавния бюджет и осигурява приходи за театъра по незаконен и престъпен начин.
