Ако трябва с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 г., бих казала: дежавю в по-лош вариант. В него има от всичко по малко, но всъщност нещата се влошават. НАП „отписа“ 20 милиарда лева като несъбираеми. Подарихме тези пари на крадци. Не можахме да освободим поне болниците от акциз на горивата, но освободихме военните доставки.
Това сподели в анализа си за проблемите с бюджета за следващата година финансовият експерт Мика Зайкова пред Фрог. Интервюто с нея ще публикуваме в две части днес и утре. Вижте какво още каза финансистът:
- Г-жо Зайковаq какво е Вашето мнение за бюджета за 2020 година? Много анализатори до момента заявиха главно, че в него не се съдържат реформи. Така ли е и какво всъщност означава това?
- Да, така е. Ако трябва с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 г., бих казала дежавю в по-лош вариант, защото в него има от всичко по малко, но всъщност нещата се влошават.
Ако започнем от приходната част, първо там те са за заложили едно забавяне и второто, което се вижда, че в тази част е заложено на преките данъци. Това е дълбоко погрешно. Вглеждайки се, ще видите, че няма промяна в размера на самия данък.
Обаче, това което се събира от корпоративния данък е два пъти по-малко и в нетна стойност от това, което се събира от данъка на дохода на физическите лица. Това означава, че или не върви нещо и бизнесът е затруднен и не формира печалба, или имаме висока стойност на сивата икономика. Може пък бизнесът да спестява част от печалбите, за да увеличи работните заплати, но това последното е малко вероятно. Въпреки това ще е принуден да ги увеличи, защото се увеличават заплатите на хората, които работят в общественият сектор. Твърди се че това ще стане с 10 %, но не е така - около 7,3 % ще е ръстът на доходите им.
Връщайки се на преките данъци става ясно, че ръстът на приходите от корпоративния данък е само 2,09 %. Ръстът, от това което ще събере държавата от населението, т.е. от доходите на хората, е 12,3 %.
- Притеснително е това което казвате.
- Притеснително е. При косвените данъци, там където се събира ДДС, ръстът е 8 %. Но ако погледнете бюджетите на други държави в ЕС, ще видите, че приносът от преките данъци е близко като ниво до приноса от косвените данъци. При нас е обратно – приносът от косвените е далеч по-голям от преките данъци. Това показва, че за съжаление ще разчитаме на изземване печалба от бизнеса.
Ръстът при акцизите е съвсем малък. За да обясня това първо ще отворя една скоба:
въпреки, че се твърди, че нищо не е променено, измененията, които бяха направени в данъчните закони в преходни и заключителни разпоредби са свързани с корпоративния данък. Причината е проста – там има промени, свързани с шест директиви на ЕС.
Да не говорим за всички промени, но е важно да обърна внимание, че например болниците ще плащат акциз за купуване на горива, макар че са институции с определена специфика. Освободени от акциз са всички доставки за въоръжените сили, които идват от НАТО. Също така освободени от акциз са горивата, които, ще получават американските бази в България.
- До сега болниците плащали ли са такъв акциз?
- Да, плащат си всичко, те са търговски дружества. Промяната е в това, че има едни неща, които се освобождават от това плащане. Ние сме в НАТО и разбира се трябва да има някакъв жест към страните в тази организация и по-специално към най-главната страна. Други освен наем за базите взимат и акциз за абсолютно всички стоки. Ние нито взимаме наем, нито ще плащат акциз за горива. Но ние не можахме да освободим поне болниците от такъв акциз.
- Това не е популярна тема в общественото пространство. Как си го обяснявате?
- Причината е, че това е свързано с промените на данъчните закони. Ако сте успели да проследите всички изказвания във връзка с тези закони в НС, може би ви е направило впечатление, че на мнозина от депутатите от различните парламентарни групи това им направи впечатление.
- Да се върнем към бюджета за 2020 г. Какво друго притеснително откривате в него?
- Поглеждайки към разходната част в бюджета се вижда, че тя е доста по-щедра, отколкото беше през 2019 година, която приключва. Макар че тогава имаше доста сериозна част в капиталовите разходи, за това, което трябва да построим и да направим, но това не се изпълни. Въпреки, че годината почти е изтекла капиталовите разходи са изпълнени едва на 30 %. Това е съвсем нарочно. Първо са заложени по-големи разходи, второ - от това спестяваме, за да формираме излишък, който правителството може да похарчи без санкцията на парламента. Няма нищо лошо в един излишък, стига той да се дължи на увеличение на приходите, т.е. на събираемостта на приходите. Не може нито 2019 г., едва ли 2020-а да се похвалим с такова нещо.
Ще дам един пример: само преди месец бе направена обстойна проверка на състоянието на вземанията в НАП. Тя бе публикувана и се вижда, че е установено, че за две години, от 2016 до 2018 г., НАП не е събрала вземания за 29 милиарда лева. Това са главно ДДС измами, фирми, които фалират, или са на името на хората, които нямат 1 лев и т.н. Знаете, че има много такива. Това е за 29 милиарда, представяте ли си?
НАП обяви, че 85 % от тази сума ще бъдат „отписани“, защото ги води несъбираеми т.е., подарихме на сума ти хора и на крадците 20 милиарда, това е в размер на 85 %. Питам как тогава ще стане? Понеже в доклада за бюджета пише, че ще се преборим със сивата икономика, ще повишим събираемостта и най-сетне бюджетът ще бъде балансиран.
Извинявайте, но да има балансиран бюджет в момент, когато се намираме пред криза, не е най-подходящото нещо. Непрекъснато правихме изкуствени дефицити. В продължение на 10 години няма криза. Вместо да имаме излишъци, формираме такива, но в края на годината не остава нищо. Ще видите сега, че от този излишък за 2019 г., който е близо 3 милиарда лева, няма да остане нищо, защото той ще бъде похарчен, а предстои криза.
- Всички говорят за криза и за рецесия. Как ще се отрази това върху страната ни, след като бюджетът е такъв?
- Когато има такава прогноза, трябва да се правят буфери. Те отиват обикновено във фискалния резерв, а ние ще правим балансиран бюджет. Малко преди да разговаряме с Вас чух в дискусиите по първо четене, че видите ли, това било буфер.
Знаете ли, че в самия бюджет, в неговата консолидирана фискална програма, която е за три години, за 2020 г. има вкаран и алтернативен бюджет. За да бъде балансиран бюджетът, за да се намалят приходите, според този алтернативен бюджет, те намаляват и разходите.
Това не е никакъв буфер. Буферът трябва да бъде живи пари, които в момент на рецесия и криза да вложиш за капиталови разходи, в реалния сектор, за да може да увеличиш производството и да можеш да направиш някаква нова технология, която да роди стоки и услуги с по-висока добавена стойност, от която, когато продадеш, когато изнесеш - печелиш.
- Какви са адекватните размери на буферите с оглед на очакваната кризисна ситуация според Вас?
- Ние сме малки, ние сме отворена икономика, която изключително много се влияе от външни фактори. Ние сме зависими от износа, а той пък е зависим от инвестициите и то не какви да са инвестиции, а такива в реалния сектор, т.е. капиталови инвестиции. Такова нещо има заложено в „Програма 2030“, там пише, че ще има технологично обновление и ще направим кой знае какви неща.
Брутният вътрешен продукт (БВП) се формира от три неща: от потреблението, от износ (основно) и с помощта на бруто-капитало образуването, т.нар. инвестиции в капитал в реалния сектор . В развитите страни акцентът е върху последните две. Когато ръстът на БВП се образува от тях, имаме сближаване или кохезия. Когато настъпва криза или рецесия, тогава инвеститорите започват да се боят за своите капитали и предпочитат да ги инвестират в бързо оборотни неща, за да могат бързо да си върнат инвестициите. Тези бързо оборотни неща се наричат дългови инструменти – облигации и т.н.
Обяснявам всичко това, за да мога да онагледя, че структурата на нашия БВП рязко се промени. Ние разчитаме на потреблението. Това означава, че разчитаме фирмите да купуват инвестиционни стоки, а гражданите да си похарча по-голямата част от доходите, да им се намалят спестяванията и да излезе част от капитала от банките.
Само че българите са най-бедните. Въпреки, че банковите депозити растат, те са съсредоточени в ръцете на шепа инвеститори, а не в джоба на българския народ.
Около 40 % от сънародниците ни изобщо не спестяват, а значителна част домакинствата спестяват до 1 000 лв. Тези средства са да имат за погребение, за спешни неща, за болница.
Не можеш на бедния български народ, който въпреки повишаването на заплатите миналите две години с по 10 %, пак е обеднял, да му вземеш парите.
Интервю на Диана Йонкова
Утре очаквайте втората част на интервюто с финансиста Мика Зайкова.
