„След номинацията на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ стана ясно, че този избор е предрешен“. Това коментира пред БНР д-р Николай Николов, автор на книги за корупция, ръководил е Комисията за конфликт на интереси, преди тя да стане Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
По думите му Комисията е била замислена като орган, който да осъществява цялостната държавна политика в борбата с корупцията.
„Когато беше създадена Комисията, тя получи много високо призвание. Аз съм участвал в работната група, която е изготвила законопроекта, по който е приет сега действащият закон за противодействие на корупцията“, допълни Николов.
„Така, както е конструирана Комисията в момента, представлява един прикрит едноличен орган. Председателят на Комисията, който и да е той, е в позиция съгласно закона да предлага останалите четирима членове на този петчленен орган. Така тези членове са в позиция да са зависими от председателя. Това е едно изкривяване в начина, по който трябва да функционира подобен тип орган“.
Според Николай Николов по-добър вариант е членовете на Комисията да се излъчват от колективен орган, за да има участие на различни институции и сблъсък на гледни точки.
По думите на Николов не може да се каже, че резултатите от Комисията са основно спорни: „В материята на конфликта на интереси се постигна нещо много интересно. Още при приемането на закона предупредих, че не е необходимо тази материя да е децентрализирана. По стария закон имаше един орган, който отговаряше, имаше правомощия за 120 000 държавни служители. Той трябваше да обработва сигналите за конфликт на интереси по отношение на тях. При новата система КПКОНПИ е фокусирана върху лицата, заемащи висша публична длъжност, които са около 15 000. Същевременно други над 2000 органи – органи по назначаване, на териториални държавни органи, органи по назначаването на централно ниво, постоянните комисии по Общинските съвети, са в позиция да установяват конфликт на интереси по отношение на останалите задължени в закона лица, които не заемат висша публична длъжност, а те са около 120 000. Моето опасение беше, че ще се формира различна практика между различните органи по идентични казуси по отношение на държавните служители. Оказа се, че по различни причини е намалял броят на сигналите по отношение на лицата, незаемащи висша публична длъжност“.
