Колко пари струва издръжката на българските посолства и консулства по света? Колко са техните приходи от консулски услуги и колко души работят в тях? Показват ли парите приоритетите на българската външна политика и отношението на администрацията към нейните граждани в чужбина? Дълги години тези данни бяха грижливо пазена тайна от Външното министерство.
След доста време, нерви, усилия и разходи за адвокати блогърът Боян Юруков, който живее в Германия, успя да осъди МВнР по закона за достъп до обществена информация и сега числата са публично достояние.
От публикация на BG VOICE става очевидно, че приоритетите на външната политика на България са там, където се харчат най-много средства. И понеже числата не лъжат, изводът е един: Русия остава с предимство пред Запада 30 години след 10 ноември 1989-а.
Българското посолство в Москва има повече служители от това във Вашингтон заедно с още няколко консулски служби в САЩ. В Москва имаме повече дипломати, отколкото във всяка друга държава и българското правителство харчи най-много средства за издръжката им.
Според данните на МВнР, посолството във Вашингтон и трите консулства в Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис изразходват общо около 4 милиона лева годишно. Сумата е сходна за 2014, 2015 и 2016 г. Отделно държавата издържа Постоянното ни представителство към ООН в Ню Йорк с още около 1,7 милиона лева и две икономически представителства (СТИВ) в Чикаго и Вашингтон за още близо 350 хиляди лева годишно.
Издръжката на трите български дипломатически представителства в Русия възлиза на около 4,5 милиона лева. Ако към тях добавим и представителствата в бившите съветски републики, сумата се удвоява до над 9,1 милиона лева.
За бившия СССР Външно издържа и 5 икономически представителства (СТИВ) за още около 750 хиляди лева. През 2015 г. те са били 8 с обща издръжка от над 1 милион лева. Редно е да отбележим, че САЩ и ЕС са в пъти по-голям търговски партньор на България от Русия и бившите съветски републики.
Повече от половината разходи за дипломатическите мисии в чужбина са за командировки, тъй като служителите там са де факто дългосрочно командировани зад граница служители на МВнР.
Диспропорцията Русия-Запад се потвърждава и от разпределението не само на финансовия, но и на личния ресурс на Външното ни министерство.
През 2016-а България има 77 консулства и консулски служби. Общо служителите, обслужващи граждани, са 191 души.
Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е в Москва. През лятото там командироват още 10 души. На второ място е Истанбул с 6 служители. В 65 % от консулствата работят по един или двама служители, както е в САЩ и Канада.
В цяла Западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служители, което е само два пъти повече от тези в бившия Съветски съюз.
„Поне 85 % от българите в чужбина учат или работят в Западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1,6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София“, коментира в блога си Боян Юруков.
В Чикаго работят 4 консулски служители, отговарящи за около 200 хиляди българи. Някои са на половин работен ден. Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон и Торонто имат по трима, а Отава – един. Тези представителства покриват всички българи, живеещи в цяла Северна Америка.
Анализът на данните сочи, че Външно командирова служители в по-натоварените консулства. Тук обаче интересът отново остава предимно към Русия, а не към страните в Западна Европа, където за подмяна на паспорт се чака със седмици, ако не и с месеци.
През 2015 г. от Външно са командировали 10 души в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите, когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-а и 2009-а с по един човек, показва анализът на Юруков.
В Москва се издават туристически визи за руските граждани и държавата събира приходи. Числата варират от малко над 1,2 млн. лв. през 2014 г. до близо 614 хил. лв. през 2016 г. Въпреки намаляващите приходи издръжката на дипломатическите представителства се увеличава от 2,340 млн. лв. през 2014 г. до 2,663 млн. лв. през 2016 г.
Не става ясно колко от приходите в Москва идват от консулски услуги за български граждани и колко от визи, но българската общност в Русия не е голяма. Според данните от официалното преброяване, живеещите там българи са 24 хиляди души през 2010 г., т.е. повечето приходи в Москва действително са от визи за руски граждани. Бързото обслужване на руските граждани изглежда приоритет за Външно пред това на българските.
Най-шокиращо е сравнението между Москва и Лондон. По приходи от консулски услуги посолството в столицата на Великобритания всяка година изпреварва значително Москва (2,5 пъти през 2016 г.).
В Лондон приходите идват от услуги предино за български граждани. Въпреки това издръжката на посолството там е два пъти по-малко от московското посолство, както и броят на обслужващите служители.
„Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики е странно. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5 % от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава“, коментира Боян Юруков.
