Надали има някой, който може да си представи какво изживява семейството. Имам представа, защото с 36-тгодишен стаж, съм се срещала с такива състояния. Преди кажа каквото и да било, искам да изкажа моето уважение към скръбта и трагизма на това семейство. Това каза по БТВ Педиатърът Елена Георгиева, разследвана за смъртта на 3-годишния Александър.
Имам 36-годишен стаж. Имам ти деца и двама внука. Това е професия, преживяване и призвание. За изненада на зрителите ще кажа обратно на това ,което се тиражира. Не системата, а болестта уби Александър. Хеморагичната пневмония уврежда дихателната повърхност. Увреждат се съдовете и това води до кръвоизлив. В един момент организъм губи възможност за собствена защита. Човек престава да разчита на собствения си организъм. Нещо, срещу което нищо не може да се направи. Срещнах се с детето половин час преди да постъпи при нас. Организирах постъпването на детето и неговото лечение.
Нашата болница разполага с приемен кабинет. Децата постъпват в ред според потребност. Лекар, преди аз да видя Александър, е назначил кръвна картина и рентгенова снимка. Преценила съм, че той е за лечение. Родителите казаха, че не искат да са в друга болница. Детето се влоши. Аз, с лекар от Пирогов, започнахме обгрижването на детето. Успяхме да го стабилизираме. Уговорихме то да бъде преведено в Пирогов. Нещо, което, ако се наложи, правим многократно. Има заболявания, които не могат да бъдат повлияни. Това дете и в Ню Йоркска болница да се лекуваше, нямаше да бъде спасено. Петима лекари се занимавахме с обгрижването на детето. Сега тук съм само аз.
Случаи като тези са повод да се проведат тежки разговори в обществото за проблемите въобще. Българи е пред демографска криза. Има криза в здравеопазването. Нарушават се взаимовръзките между звената. Хората остават с усещане, че не са обгрижени.
В болницата в този момент имаше анестезиолог. Ние винаги можем да разчитаме на колегите от „Пирогов“. В развитието на заболяването на Алекс има степени. Той се разболява предишния ден. Заболявания, които не могат да поемат обратен път, завършват така. Системата направи две неща. Едното добро, а другото лошо. Системата не даде време на родителите да разберат трагедията. Системата, в резултат на публикуваната снимка, много хора разбраха за ситуацията, в която се намирам аз. Разбрах, че губейки, много преди това съм печелела битка със смъртта, доверие и уважение. Колегите застанаха до мен. Това ми дава сила да застана пред камера. Системата използва болката и тъгата на родителите. Превърна ги в наказателна палка. Преди проверките, трима директори на болници са освободени. Това е шок за колективите. На мен ми дадоха да разбера, че не е добре да съм в болница. Излязох в неплатен отпуск. Не ми е лесно да продължа нататък.
В България детската смъртност е два пъти по-висока от тази в Европа. Българските педиатри стават все по-малко. Ето така се представя нашата работа пред обществото. Как работливите стажанти да продължат, ако могат да бъдат изправени на позорен стълб. Ако аз имам готовност да отговарям, някои от тях ще се страхуват. За тях това ще е трудно. Трима млади експерти напускат нашата клиника. Аз приех детето с ларинготрахит. Влошаването за часове, говореше за бързо развиващо се състояние. Ставаше дума или за вирус, както най-вероятно ще се окаже, или на бактериална инфекция.
Нито за момент не съм си мислела това дете да не бъде прието.
Г-н Борисов търси възмездие. Ние живеем в правова държава и аз разчитам на справедливост.
