Убийството на журналиста Боби Цанков ни запрати в мрака на нравите в Руанда, Ирак, Русия и Чечения. Това са страните, където убиват заради текстове. Там ни е мястото.
Няма никакво значение какъв е бил Цанков: скандален радиоводещ, провокативен журналист, човек, свързан с хора от подземния свят или търсач на сензации. Писанията му в „Уикенд” и телевизионните му изяви бяха наричани често фантазьорски. Фантазьорски ли? Друг път. Очевидно в тях е имало истини, които някой не е могъл да преглътне и е произнесъл присъдата. Книгата му „Тайните на мутрите” се продава като топъл хляб. Следващата - „Пряка линия с подземния свят” пък му донесе куп неприятности от страна на някои от описаните герои.
За няма и две години равносметката е трагична: три покушения срещу журналисти. Георги Стоев бе екзекутиран посред бял ден до х-л „Плиска”. Главният редактор на Frognews.bg Огнян Стефанов бе пребит до смърт, оживя по чудо и все още се възстановява след поредица операции. Днес отстраниха физически Цанков. Каква черна жътва в полето на свободното слово и демократичния печат.
За уволнените журналисти, за списъка с имена на политици и олигарси, които не бива да бъдат критикувани, за връзките на медийни шефове с властта няма смисъл да говорим. Все неща, които загробват родната журналистика от десетилетия. Обречен е всеки опит за летене. Ако не те съсипят чрез спиране на рекламите, заплахи и уговорки с посредници, следва физическа разправа.
На 30 декември 2009 г. написахме във Frognews.bg следното: „Очаква се по Нова година напрежението между враждуващите лагери (на сегашното управление и „наглите”) да ескалира. Залогът е огромен, възможно е да се стигне и до убийство, коментираха запознати със ситуацията. Ако активирания „Б” отбор на „наглите” успее да сътвори крупно престъпление, това ще срине крехката преднина на МВР в борбата с престъпния свят. Ще се задълбочи и недоверието на обществото в мерките, които властта предприема в тази посока. Ако пък враговете на правителството не успеят, може да се очаква в най-скоро време имената и връзките им с политическите подстрекатели да лъснат.” Оказахме се пророци на най-лошото, най-дивашкото – посягането на човешки живот. Колко тъжно и страшно...
Ще ви кажа какво ще последва след убийството на Цанков. Декларация на парламента в защита на свободното слово. Декларация на правителството срещу посегателствата върху хора от медиите. Декларация на президента. Декларация на прокуратурата, декларация и на МВР. Декларация от името на Съюза на издателите. Декларация на СБЖ, евентуално. Всичките издържани в духа на демократичните традиции... През това време ще ни облъчват дълбокомислени анализи, коментари и изводи от познатите ни до втръсване лица във всички медии.
Журналистите дълго време ще изглеждат като напръскани с паралитичен спрей.
В същото време не бива да се заблуждаваме, че част от обществото жадно ще поглъща информациите, напоени с кръвта на Цанков и гарнирани със закани за засилено полицейско присъствие.
Рейтингите ще скочат, тиражите ще се увеличат.
Ще научим версии и пикантни подробности, плод на възпалени мозъци.
Така и няма да научим обаче, защо успяват все пъклените планове, а доброто никога не побеждава злото.
Ще има и такива, които ще ехидничат, че правителството се е провалило, че акциите срещу „наглите” са само PR, че в държавата цари хаос.
В тази връзка искам да припомня, че хърватските служби разкриха буквално за няколко месеца поръчителите и физическите убийци на главния редактор на сп. „Национал” Иво Пуканич, който бе взривен миналата година. Примерът бе отбелязан и в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ. Същият доклад подчертаваше безсилието на правителството на Сергей Станишев да се справи с престъпността и с натиска срещу журналисти и медии. Констатации, услужливо премълчани от повечето големи медии.
Мълчание, което си е чиста подкрепа за поръчители и наемни убийци.
И ако това все още не е краят на свободното слово в България, то поне е съобщение за него.
The end
Frognews.bg