Радостно е, че полицията започва кампания срещу домашното насилие. Тъжно е, че трябваше две години да минат в безмислени разправии, да бъдат съсипани животите на хиляди насилени жени, за да започне някаква промяна.
Сигналите за домашно насилие са десетки хиляди всяка година. И това са подадените на 112. Колко са мълчаливите трагедии, никой не знае.
Наказания трябва да има. Но превенцията е много по-важна. Превенция, която да намалява шанса да се стига до наказания. Превенция, която да учи хората кое е допустимо и кое не.
Приемането на една Конвенция срещу домашното насилие нищо няма да промени. Но ще даде знак кое е допустимо и кое не. И ще накара чиновниците да работят. А колкото до някои притеснения, вижте числата. Само за миналата година сигналите за домашно насилие са над 31 000. И нито един сигнал, че някой са го направили хомосексуален. Толкова за истерията по темата.
И да, има насилие по полов признак. Има вменяване на социални роли. Ако една учителка в малък град казва непрекъснато на седмокласничка: "Няма нужда да учиш математика, тя е за момчета. Ти учи как да шиеш и готвиш, че да се омъжиш." - това е насилие по пол. И би трябвало да е абсолютно недопустимо в нормално общество.
И да, реален е примерът. За съжаление.
Но се радвам. Усилията на всички, които не се уплашиха през последните години, а продължиха да говорят и пишат и протестират по темата, дават резултат. Даже администрацията започва да разбира колко голям е проблемът. И колко работа има да се свърши. И колко всички ние трябва да се променим.
Добра стъпка на полицията.
Моля ви, не спирайте.
Продължавайте, хиляди имат нужда от вас.
Хубав ден!
Любомир Аламанов, Фейсбук
