Доста се каза по повод срещата на Тръмп с Борисов в Белия Дом вчера. Това, което не се споменава, обаче, в документа от срещата е само по себе си показателно за настроенията и тенденциите, които стоят зад всичко.
Следват четирите очевидни проблема в комюникето за тези, които искат да четат между редовете.
Не се споменава 3.1%
В комюникето се посочва, че българското правителство надхвърля двата процента от брутен вътрешен продукт за отбрана, но никъде не се споменават ясно рекордните 3.1 процента, които българското правителство е постигнало тази година. Това не е случаен пропуск. Два дена преди срещата, Белият Дом каза на американски журналисти в конферентен разговор, че България дори и не достига двата процента за отбрана, но полага усилия в тази посока. Вместо да спомене ясно процента 3.1, което е постижение по всякакви стандарти, комюникето просто продължава, като казва, че България трябва да направи повече, за да изпълни своите ангажименти.
Когато работех за УНИЦЕФ, имах шефка, която всеки път когато завършех най-големия брой казуси от екипа за седмицата, ми разпращаше казусите в статистиките на другите седмици, за да не изглежда така, че имам най-добрия резултат. Комюникето трябваше ясно да отчете, че този резултат поставя България втора след САЩ в НАТО по разходи за отбрана. Шегичката на Тръмп за Германия не ни е много от полза, ако я няма черно на бяло. Пропускът на 3.1% показва много. По този начин, САЩ могат да продължат да повтарят на България да харчи и да купува още, защото не е достатъчно.
Благодари се на продавача, не на клиента
Комюникето продължава: „САЩ приветства България за скорошната покупка на осем Ф-16 и усилията си да модернизира въоръжените си сили. България благодари на САЩ за подкрепата за тази придобивка.“ Вместо САЩ да благодарят на България за голямата покупка от 1.2 млрд долара, САЩ „приветства“ България, а България „благодари“ на САЩ. Клиентът да благодари на продавача за възможността да му даде парите си не е начина, по които се движат отношенията. Нищо не работи така.
Благодаря, че сте ми клиент, е нормалното. Благодаря, че приехте парите ми, няма да чуете да казва нито един клиент. Това разкрива чувство за нещо, което се полага така или иначе на САЩ, а не благодарност.
Честна, не свободна търговия
Вместо либералната фраза „свободна търговия“, комюникето използва евфемизма „честна търговия“. Всички знаем, че с многото си търговски войни, които води, Тръмп е антиглобалист и не точно фен на свободната търговия. Честна търговия е това, което правим, проповядвайки свободна търговия, докато не стане неизгодно. Свободната търговия е особено важна, когато става въпрос за българския енергиен пазар, в който
САЩ и Русия ще търсят надмощие.
Както казах за Voice of America вчера, и руските и американските очаквания за българския енергиен пазар са нереалистични. Нито Русия, нито Америка ще имат монопол върху решенията за българския енергиен пазар. Конгресът наложи санкции на Северен Поток в Балтийско море, което изглежда далеч от насърчаването на свободната търговия. Глобалната икономика не работи така. САЩ и Русия ще трябва да се научат да делят българския енергиен пазар в свободна търговия, не в честна търговия.
Без споменаване на медийната свобода в САЩ
И последно: когато комюникето споменава, че „САЩ силно подкрепят медийната свободна навсякъде, защото свободната преса е важна за демократичните нации, и насърчава България да пази медийната свобода повече“ това е далеч от истината. Двете държави може да обменят опит за това как САЩ и България заедно да се приближат до медийната свобода, като диалог.
Има двама пациента в случая, но само на единия му се изписват лекарства и САЩ си е напълно окей с този пропуск.
Остава да видим как това споразумение, утвърждаващо българо-американските отношения, ще се развие за бъдеще. Това, което е ясно, обаче, е че с нарочните си пропуски в изготвянето на документа, САЩ праща на България няколко ясни послания -- за тези които искат да четат между редовете.
Ивета Чернева е автор в сферата на сигурността и човешките права, служила в Американския Конгрес и за пет агенции на ООН. Коментарите й се публикуват в Ню Йорк Таймс, Гардиън, Евронюз, Уошингтън Екзаминър и др.
