Неадекватни и недостойни са тезите на държавния глава, че той ще инициира конституционен дебат за мястото и ролята на прокуратурата в българската Конституцията. Ако президентът не е забелязал, такъв дебат тече поне от 25 години. Достойната за държавен глава позиция беше да сезира Конституционния съд. Вместо това, Радев се сниши, както ни учеше Тодор Живков.
Това каза за Фрог Нюз адвокат Михаил Екимджиев по повод днешното обнародване на указа на президента Румен Радев за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор на България.
Не малко анализатори възлагаха надежди президентът да сезира Конституционния съд и да се противопостави на клептократското лоби, стоящо зад Сотир Цацаров и Гешев.
Реакцията на президента, който издаде указа, е разочароваща. За съжаление държавния глава избра смирението. Избра институционалния и, може би, личния си комфорт пред възможността да докаже, че се еманципирал и от политическите парти, които някои сочат като негови ментори, и от останалите институции.
За съжаление президентът Радев постъпи в съответствие с уроците на Тодор Живков, който преди 30 години ни учеше, че когато се задава буря, „трябва да се снишим и да се приземим“. Много хора очакваха от него, като военен пилот, да се противопостави и извиси над шайката апаратчици, които открито го заплашваха, особено след второто гласуване на Гешев. Така Румен Радев пропусна шанса да бъде припознат като обединител на нацията от по-активните и осъзнати българските граждани. Това несъмнено е тежка репутационна щета за него и за президентската институция.
Преди 7 години президентът Плевнелиев, който не разчиташе толкова на мъжкарски имидж, осуети встъпването в длъжност на Венета Марковска като конституционен съдия в подобна ситуация. Генералът, военният пилот Румен Радев, от когото очаквахме принципност и противопоставяне на задкулисните сделки, в интерес на справедливостта, на законността, на правовата държава, за съжаление избра смирението.
Неадекватни са тезите на държавния глава, че той ще инициира конституционен дебат за мястото и ролята на прокуратурата за мястото и ролята на прокуратурата в българската Конституцията. Ако президентът не е забелязал, такъв дебат тече поне от 25 години, с различен интензитет. Ролята за иницииране на дебати повече подхожда на омбудсман, на представител на неправителствена организация или на медия, отколкото на държавния глава, разполагащ с конституционни инструменти за съпротива. Той можеше да сезира Конституционния съд и да има желязно основание да не издава указ до произнасянето на КС относно конституционосъобразността на чл.173 от Закона за съдебната власт, уреждащ процедурата за избор на главен прокурор, след връщането й от президента.
Президентът може да направи и нещо много по-смислено. Преди 10 години, с решение от 5 ноември от 2009 г. на Европейският съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“, е установено, че статусът на главният прокурор в България противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, доколкото никой не може ефективно да го разследва, дори при сериозни данни за участие в убийство. Това е така, защото главният прокурор може да отменя актовете на всички прокурори и следователи надолу по пирамидалната йерархия на разследващите органи. Тъй като неговите указания са задължителни, никой от тях не би могъл, нито да го разследва, нито да го задържи. Този статус не е закрепен в Конституцията. В нея само е написано, че главният прокурор упражнява методическо ръководство на всички останали прокурори и прокуратури в България. Проблемът е в няколко текста от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), според които по-горестоящият прокурор може да отменя актовете на по-долустоящите, или да извършва вместо тях съответните действия. Това са 4-5 разпоредби, които могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд и така да бъде нормализирана властта на главния прокурор. Просто трябва да бъдат ограничени неговите служебни, административни и наказателнопроцесуални правомощия, без да се свиква Велико народно събрание и без да се променя Конституцията.
Сегашният статут на главния прокурор е сравним със статута на монарсите от ранното средновековие, защото той е единствената институция, която de facto е над наказателния закон. Затова той противоречи, както на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, така и на принципите на правовата държава, закрепени в българската Конституция. В чл.5, ал.4 от Конституцията е записано, че международните договори, сред които и Конвенцията, се прилагат пряко и имат примат пред вътрешното законодателство. Ето защо нормите от ЗСВ и НПК, закрепващи богоподобния статус на главния прокурор, които, според ЕСПЧ, противоречат на Конвенцията, автоматично влизат в колизия и член 5, ал.4 от Конституцията ни, закрепващ приоритета на Конвенцията пред националното право. Поради това и президентът, и върховните съдилища имат надеждно юридическо основание да сезират Конституционния съд и да постигнат вразумяване на правомощията на главния прокурор.
Що се отнася до самия Иван Гешев, той просто има „опорки“, които механично повтаря и от които не може да излезе. Очевидно, той ще си определя мишените, той ще си определя кои са добрите и кои лошите. Точно в това е опасността от неограничената власт на прокуратурата. Ако главният прокурор реши да обвини мен или Вас в убийството на Кенеди, в досъдебното производство няма съд, пред който да докажете, че Кенеди е умрял преди да сте се родили. Виждате как Гешев изпари Делян Пеевски от Делото КТБ, въпреки неговата корпулентност. Това дело не се води, за да приключи, а за да бъдат заметени следите на истинските престъпници и да бъде доразграбено имуществото на КТБ.
Коментара записа Диана Йонкова
