Забелязвате ли как някои думи постепенно, бавно и полека овехтяват, изхабяват се, стават банални, еманципират се от съдържанието си и са на път да загубят смисъл? Този процес се наблюдава, откакто живеем в условията на т. н. свобода на словото.
От три десетилетитя всеки е свободен да изразява себе си и мислите си без видима цензура, без писани и неписани норми и други ограничения. Тази свобода на словото постепенно сведе до нула своя КПД, но ние продължаваме да я консумираме с ясното съзнание, че свободното ни слово не променя нищо.
Вземете например думата "лицемерие". Откакто я преадресирахме от капитализма и американския империализъм към нашата география, думата се изтърка и дори не съдържа в себе си елементарен укор към някого. Същата съдба има и думата "срамота". И лицемерието, и срамотата често ехтят от парламентарната трибуна и други високи места, където политиците се замерят с думи, за да изтъкнат собствената си значимост.
Вземете думата "оставка". И тя загуби своя смисъл, защото отдавна не се свързва с личния избор на "оставения" и неговото усещане за собствена вина и отговорност при някакъв провал. Оставката отдавна се подава отгоре надолу. Тя е вертикално действие. И когато на някой му подадат оставката, това е едно обикновено уволнение, лишено от тъжното очарование на личното покаяние за личните грехове.
"Позор" е следващата дума, която често се изстрелва лекомислено, без аргументи и други доказателства. И така нататък... Не ми се занимава с думите"родолюбие", "патриотизъм", "човечност", "човещина" и много други.
Много са думите, напуснали себе си и не е по силите ми да ги посоча и да ги подредя в каталог, по азбучен ред и по други признаци. Това е работа на учените глави, не е моя работа. Но се чудя защо учените глави не изследват този процес, който е много печален, но все пак е интересен. И преди всичко - поучителен. Ако не за нас, такова изследване би било полезно за следващите поколения.
Любо Кольовски, Фейсбук
