20 % от източноевропейците живеят извън страната си и това влияе върху политическия процес, смята Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии в София, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.
"Ние, източноевропейските страни, сме изправени пред огромния проблем, че имаме застаряващо и намаляващо население. В България демографската криза е радикална, което е свързано със загуба на население", коментира Иван Кръстев пред БНР.
"Рязко се променя съотношението между хора на работеща възраст и хора, които са пенсионирани или не работят. Това води до явлението, че гласоподавателите са главно на възраст над 50 г., което прави много трудно увеличаването на каквато и да било пенсионна възраст, защото то върви срещу интереса на хората, които гласуват”.
„Изведнъж виждаш, че за да имаш икономическо развитие, трябва да дойде някой отвън да работи, но в момента, в който дойде този някой отвън да работи, страхът, че той радикално променя твоето общество избуява и ти се чувстваш парализиран в действията си", заяви политологът.
Според него страхът от бъдещето е най-големият проблем на Европа: "Много трудно е да успееш, ако се страхуваш от бъдещето. Ако не се влюбим отново в бъдещето, ако не си измислим такова бъдеще, в което да искаме да живеем, това усещане за несигурност, за потиснатост, което може да бъде видяно на различни места в Европа, е факт".
Миграцията е революцията на XXI век, смята Кръстев: "Изведнъж хората в тези страни, които са пълни с младо, силно растящо население, специално в Африка, се обръщат и казват: "Какъв е смисълът да се опитвам да сменям правителството, при условие че, ако сменя държавата, животът ми ще се подобри 3 или 6 пъти?".
Милиони хора разбраха, че най-радикалният начин да променят живота си е да променят страната, в която живеят. И че най-доброто нещо, което можеш да дадеш на децата си, е да бъдат родени в определени страни.
Според политолога част от носталгията към миналото е свързана с факта, че има застаряващо население в цяла Европа. "В един момент изведнъж европейците се уплашиха от бъдещето и по тази причина се влюбиха в миналото, в различни фази и образи от миналото", е другото обяснение на Иван Кръстев.
"Силно негативното отношение вътре в западните общества е резултат на пропуска, на погрешното мнение, че промяната ще бъде само промяна на Изтока. Не си дадоха сметка, че това ще бъде голяма промяна и в самия Запад".
