Малки, млади, големи и много големи се срещнаха, играха и пяха до зори на традиционната земляческа неврокопска среща в зала EFE на хотел Маринела, бившия Японски в София. Близо хиляда неврокопчани пренесоха сърцето на града край Места в центъра на столицата. И сякаш зазвъняха под Витоша пирински чанове.
Николина Чакърдъкова и нейната чета накараха земляците за запеят заедно с тях "Кате, Кате...", "Цветините очи.." и още десетки песни, химни под Пирина. Чевръсто зарипаха красивите неврокопчанки. Заиграха и по масите.
Земляците посрещнаха с уважение Неврокопския митрополит Серафим, от сърце бяха аплодисментите и за кмета седми мандат Владо Москов.
От Калапотската маса
Дуйни ми дуйни
Българска народна песен от Беломорска Тракия, пеят я и християни и мюсюлмани. Тази песен за болното българче, което лежи в Драма, всъщност е песен за мъките на затворен в Драма комита. Песента е толкова популярна, че е считана за химн на Беломорието.
Дуйни ми, вейни, бел ветрец,
разлюляй гора залена,
разтопи бели снеговя.
Стори ми поатчак да мина,
чи щя дялечко да ида
нах Драма, нах касабоана.
Там имам любя в тевница
ще идам да го откупя
сас шиник жольти алтоня.
И то ако ми не стигня
бело ща лица заложи
и пак ще да го откупя.
Вариант от Източна Македония:
Дуйни ми дуйни бел ветре,
разлюлей гора зелена,
разтопи бели снегове.
отвори пътя за Драма
на Драма искам да ида,
там има либе болничко.
Понуда да му занеса:
жълта ми дюля с листата,
бело ми гройзе со захар,
охридска риба пъстърва,
мелнишко вино червено.
Вариант от Родопите и Одринска Тракия:
Дуйни ми льохни бел ветрец,
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове,
направи потче да мина.
Мисля на Драма да ида,
на Драма на касабона,
там имам либе болнично,
да ида, да ида да го обидам.
Армаган да му отнеса:
бело ми грозде с юзана,
жълтана дюля с ликана.
И още да му отнеса:
бело ми ягне с овцата,
охридска риба пъстърва,
мелнишко вино червено.
