Нешколуван персонал, страшно гледащи сервитьорки, лекеливи покривки или трудно балансиращи с таблите 14-15 годишни момичета - такава е милата родна картинка в много от заведенията по родните курорти.
Ана Кочева
Даниела Георгиева
Вечер в разгара на лятото. Приличен ресторант край брега на морето. Клиенти сядат на току-що освободила се маса и поради факта, че менюто е стандартно, предварително са наясно с поръчката си. Приближава се нов, непознат досега сервитьор (а те честичко се сменят, защото работата е много, а заплащането не ги удовлетворява) и оставя забързано менюто върху масата. Докато се усетят курортистите, той вече се е отдалечил. Те подвикват след него „Прощавайте, ние сме готови с поръчката". А той, полуобърнат гърбом, ги отрязва „Да, ама аз още не съм готов да ви я взема". Клиентите се споглеждат като гръмнати...Едва ли ще седнат тук отново...
И пак ресторант. И пак на морето. Масите са много, затова пък сервитьорките недостигат. Че при това са и 14-15 -годишни момичета, които не много ловко балансират с таблите между масите, да не говорим, че трудничко запомнят поръчките или пресмятат рестото. За това какво изисква етикетът при сервирането на ястията и приборите, въобще не говорим. Както и за нежеланието, ако сте двама, да ви настанят на маса за четирима, защото и такива сметки се правят... Или пък изрично да ви предупредят, че се налага непременно да вечеряте, защото седенето на чаша вино или бира не се толерира охотно... Или пък вместо задължително необходимата за сферата на обслужването усмивка, да ви гледат страшно, все едно че със сядането си в заведение, вече сте извършили някаква нередност...Или пък да изтупат почти върху вас трохите от надупчената покривка.
Всичко това, а и много още, е преживявал всеки средностатически почиващ на морето. Намирисва на соц, но никак не е арт. Към така описаните картинки, които са напълно достоверни, но съзнателно не са пространствено конкретизирани, защото ги има навсякъде, се прибавят и кошмарните тоалетни, които все още напомнят откъде започва Ориента, и некачествената храна и подменените в бутилките алкохоли-ментета.
Вярно е също и, че уважаващите себе си и клиентите си заведения се множат, но качеството на обслужването в голяма част от тях си остава изумително ниско и непростимо далеч от елементарния етикет. А каква е ползата да поддържаш добра кухня и да имаш елитни готвачи, след като ти липсва школуван обслужващ персонал.
Изводът: Или техникумите и учебните заведения, които готвят такива кадри са недостатъчно на брой, или завършващите ги просто не се задържат в България; а може би и двете заедно. Така смята и Марин Нешков, председател на Варненската туристическа камара. Проблемите според него са комплексни, но ако трябва да се обърне внимание на обслужването, конкретно на контакта обслужващ-обслужван, налице са три основни препъни-камъка. Единият според него е липсата на хора; чисто физически, има недостиг на такива, които желаят да работят в тази сфера. Второ, липсват квалифицирани кадри. И трето, сериозен е проблемът с липсата на мотивация у наличните кадри.
Въпросът: Каква е причината това да се случва и да се лепва нелицеприятен етикет върху туристическото лице на България, което ежегодно се опитваме да излъскаме за пред европейските, а и пред нашите туристи, някои от които са дори далеч по-платежоспособни, а и все още желаещи да похарчат парите си у нас. Защото не е тайна, че докато чуждестранните туристи у нас в по-голямата си част точно пресмятат разходите си и не са особено склонни да разточителстват, българинът е ларж и умее да се забавлява на маса. И едните, и другите обаче заслужават изрядно обслужване.
Отговорът: Собствениците упорито отказват да узреят за разбирането, че туристи се привличат с умело, усмихнато обслужване, при това на два-три чужди езика. Е, не са необходими изключителни полиглотски умения, но определен набор от думи е повече от задължителен. За целта селекцията на кадрите трябва да е безкомпромисна, а заплащането - адекватно. „Тези проблеми могат да се разрешат, ако се обърне сериозно внимание от страна на управляващите, а същевременно в тези насоки се съсредоточат и усилията от страна на бизнеса. Ако хотелиерите не обръщат внимание на подобни проблеми, просто ще изчезнат като играчи. Трябва да се „отглеждат" кадри, а не да се вземат наготово от други места. Все още у нас този сектор дава едни от най-ниските възнаграждения, което е фактор, създаващ проблеми, както и предпоставка да се крадат кадри с по-добри обещания", смята Нешков.
Така че формулата е проста; измислена е отдавна и в туристическите държави с традиции функционира безотказно. Затова е крайно време, заетите в бранша да се присетят за надписа на онази малка страноприемница край езерата на Залцбург в Австрия, на която преди цели два века е изписана формулата на успеха: „Тук кралят беше гост, но всеки гост е крал!" Ако пък не я знаят, да я прочетат и запомнят.
