Огромен е броят на лица, които подават декларации от цялата държава, които декларации на практика са абсолютно безсмислени, тъй като не подлежат на никакъв контрол. Огромна част от несъответствията пък при лицата, които заемат висши публични длъжности, се дължат на формата на декларацията и на това, че липсват каквито и да било указания за нормалното им попълване.
Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров пред журналисти в Брюксел, ден преди изслушването му в Народното събрание като претендент за шеф на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Цацаров изказа и мнение, че е необходимо прецизиране на лицата, които заемат т.нар. висши публични длъжности, защото в момента те били един огромен и „неработещ“ брой. „Кое налага сред тази лица да бъде включен управителят или изпълнителният директор на Българския спортен тотализатор, като и шефове на регионални поделения на изпълнителни агенции?“, даде пример главния прокурор. На първо място е необходим работещ механизъм, заяви още той.
Припомняме, че голяма част от информацията в тези декларации вместо да е публична, реално е скрита, а един от възползващите се от тази "опция" е самият нов главен прокурор Иван Гешев. Дебатът кой и според кой закон трябва да се определя списъкът от тези лица бе актуален и при затварянето на КТБ, когато с поредната промяна в закона бе дадана възможност на много политици и магистрати да скрият огромни сметките на близки и роднини.
Искри на недолюбване, между Цацаров и бившия вече шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, прехвърчаха във връзка с проверките по „Апартаментгейт“ и то най-вече по отношение на Цветан Цветанов. Сега вече е ясно, че държавното обвинение реално е имало сериозни критики, но си е мълчало. Ето някои от конфликтните точки, за които предварително намекна обвинител №1, а вероятно утре ще чуем повече.
Цацаров сподели, че ще акцентира на необходимостта от подобряване дейността на Дирекция „Противодействие на корупцията“ и на увеличаването на нейния числен състав. Той не смята, че трябва да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин правомощията на КПКОНПИ.
Друг акцент за него е да има нов подход към това, което по думите се нарича чисто теоретично „превенция на корупцията“. Според Цацаров е необходима и пълна промяна в работата на самата комисия и нейната администрация.
Дори и на заден план, вътрешното устройство на Антикорупционната комисия също се оказва важен приоритет за Цацаров, защото според него в момента от нея не могат да се очакват каквито и да било резултати, без да настъпи промяна в начина, по който работи вътре тази комисия.
Необходимо е и засилване на парламентарния контрол, защото тази комисия не се отчита, има доклад пред НС, но основната парламентарна комисия пред която тя се отчита е комисията за контрол на СРС-тата, обясни още Цацаров. Все ми се струва, че трябва да се отчита и пред комисията по сигурност вътрешен ред, както и пред комисията за противодействие на корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, която е водеща и в процедурата по избор, добави той.
Цацаров каза, обяснявайки, че не го прави от популизъм, а като лично мнение смята, че не вижда логика в това председателя на комисията да бъде предлаган от народни представители, но пък народните представители да са обвързани по отношение на предложенията за членове на комисията само от номинациите на председателя. Това трябва да се премахне и да се въведат определени изисквания към членовете на Комисията за образование, стаж и др.
