Новото издание на “Под игото” породи силно недоволство и в родния град на Иван Вазов – Сопот. Жителите там се разбунтуваха, дори се готвят за протест и приканват МОН да се намеси.
“Склонни сме да приемем вариант на романа, в който да има бележки под линия или скоби. Важно е обаче те да бъдат коректно представени. Един съвременен прочит за нас е немислим”, коментира Борислава Петрова, директор на къща музей “Иван Вазов”.
Според кмета Деян Дойнов творчество на Патриарха представлява национално богатство, светиня, която трябва да се запази в автентичен вид.
Романът беше „преведен“ на съвременен български. Идеята е езикът на Вазов да бъде приближен до днешния ден. Това обаче предизвика множество негативни реакции в цялата страна. В новото издание на романа “Под игото” над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния български език. Според издателите от ИК “Византия” това се налага, защото те са неразбираеми за учениците. Преводачът на руски и от английски език Нели Стефанова е автор на осъвременения вариант. Когато синът й бил шестокласник и бил притеснен от предстоящата си среща с романа, тя решила да му помогне с импровизиран „превод“ на някои от изразите. Натъкнала се обаче и на такива, които за самата нея се оказали неясни.
„Допитах се до самите деца. Според тях ятаганът е сабя. Който ме обвинява, че ги подценявам, просто не познава учениците в 6-8 клас. „Под игото“ е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език“, коментира пък Нели Стефанова. Преводът на старинни текстове – на стар английски или френски вече се е случил някъде в Европа, изтъква още преводачът, давайки за пример „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, Шекспир и дори „Островът на съкровищата“ на Робърт Л. Стивънсън.
По мнението на проф. Албена Хранова от ПУ “Паисий Хилендарски”, която е и автор на учебници по литература, този текст “като ефект е първата цялостна пародия на Вазовия роман “Под игото” в българската култура”. Според нея в опита си да бъде едновременно прочит, превод, преразказ, анотация, свободно съчинение и ред други неща, той постига обективно пародиен ефект.
„Опитът за превод е неуместен и абсурден и клони към литературно престъпление. Достатъчно би било всички архаични думи да се опишат в края на книгата или под линия“, коментира писателят и преводач Здравка Евтимова.
Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език, смята литературният критик проф. Кирил Топалов.
