В Закона за КПКОНПИ е заложен един много сериозен проблем – той се прилага различно спрямо лицата, които заемат висши политически и държавни длъжности и всички други, които са обект на проверка за конфискация. Спрямо едните се прилага едно законодателство, а спрямо другите – друго. Всички ли сме равни, както е записано в Конституцията, или има едни хора, които са по-равни от други?
Това заяви пред Фрог Нюз бившият член на комисията КОНПИ адвокат Атанас Черногорски в коментар за концепциите на изслушаните днес двама кандидати за председател на Антикорупционната комисия. Ето какво още коментира юристът:
От изслушването на двамата кандидати за шеф на КПКОНПИ стана ясно, че концепцията на Симеон Найденов е формална. Той залага на превенция и информационна кампания с антикорупционна насоченост. Тя е нещо като „да разлаем кучетата“ – да си говорим, да говорим, да имитираме дейност ида не вършим нищо. Присъствието му като кандидат е нещо като опит на управляващите да демонстрират, че са се поучили от грешките си и скорошния избор на главен прокурор.
Концепцията на Сотир Цацаров е по-задълбочена, но тя няма да има ефектът, който се иска да бъде постигнат с нея. Защото още изначално, и със самото законодателство, и с реалните действия на комисията, е заложен порок. Що се касае до разширяването на персонала е необходимо да има повече хора в отделните градове, но относно качеството на работа то е под всякаква критика. Налице е бездействие и масова некомпетентност, както в областта на корупцията и установяването й, така и по отношение на конфискацията на имущество.
В работата на самия персонал е заложена порочност в действията им, която се корени в работата им под шаблон. Това което им се задава от ръководството то се изпълнява под шаблон във всички звена надолу по структурата. Ако погледнете всички мотивирани искови молби на КПКОНПИ ще видите, че са излети по шаблон, като не кореспондират с наличното, както данъчно, така и законодателството за конфискация.
От друга страна г-н Цацаров, ако бъде избран за ръководител на тази комисия, ще се срещне с един особен проблем. Аз съм сезирал за него и президента, с входящ номер от 8 април 2019 година, когато беше консултативния съвет за сигурност. Проблемът изначално в работата на комисията е заложен порок по отношение на действията, които те извършват, когато проверяват всички лица, които са висши публични длъжности (по чл. 6) и съответно, когато проверяват всички други граждани (по чл. 108 и 109) за наличие на имущество, предмет на конфискация.
Прилагат се различни принципи и критерии за оценка и анализ на имущественото състояние. В предишни свои изказвания г-н Цацаров е твърдял, че имуществото, което е придобил, също както и Цветан Цветанво и всички други публични лица, които са били проверявани, е това което е отразено по нотариален акт. Но в производството по конфискация е заложено да не се признава тази цена и имотите да се оценяват пазарна стойност. В чл.148 от закона пък е заложен термина „действителна пазарна стойност“, от където възниква въпросът, който е в основата и на разнопосочната съдебна практика – коя е действителната пазарна стойност?
Комисията, когато проверява за конфискация, казва: „пазарната стойност е каквато ние кажем, а с всичко друго, което е отразено по нотариален акт, не се съобразяваме с него. Ревизии, които са провеждани на лицата – не се съобразяваме с тях “. Въпреки че законът, нормативният акт, който определя кое е приход, разход и движение на парични потоци е данъчното законодателство, в работата си КПКОНПИ не се съобразява с приложимото данъчно законодателство, а приема и извършва дейности по анализ и оценка на имуществото на някакви си нейни неясни критерии и стойности.
Сотир Цацаров, ако бъде избран за шеф на КПКОНПИ, ще се среща с един много сериозен проблем. Ако до сега е твърдяно, че когато се проверява, независимо кое лице, заемащо висша държавна длъжност, за неговото имуществото са от значение само цените записани в нотариалните му актове, то за гражданите, които се проверяват, важат само пазарни цени на имуществото. А тези цени ги определя какви са само КПКОНПИ, без значение какво пише в нотариалния акт. Защо при оценка на имуществото се прилагат едни критерии и правила, а при други се прилагат други методики и други критерии, когато ще им конфискуваме имуществото?
Промяната в декларациите и ограничаване на кръга от лица, които заемат висши публични длъжности, включително законодателната промяна, ще е действие, което ще цели да отстрани, да охрани определени лица, които да не бъдат засегнати от тези анализи и оценка. Изваждането на лица от чл. 6 техните проверки да не бъдат правени или ако бъдат правени, да не влизат в колизия с правилата за оценка, които са при конфискация.
Винаги съм казвал, че в този закон, както и предишните два, е имало тази процедура, но проблемът е, че винаги се е работело порочно. Има различни стандарти спрямо лицата, които се проверяват и процедурата, по която се извършва това.
Наистина има много некачествени и незнаещи служители в Комисията. Още когато стана председател Пламен Георгиев, аз направих една среща с него и го попитах дали иска да му кажа какви са проблемите в Комисията, за да може, ако желае, да се бори с тях. Той въобще отказа да говорим на тази тема и напълни Комисията със „свои хора“. В момента това, което ще се направи с бъдещите кадрови промени е „своите хора“ да бъдат заменени с „наши хора“. Но дали „нашите хора“ ще познават закона и ще работят добре е спорно обстоятелство, с оглед на сега написания закон. Мисля, че ще продължи да се прилага закона избирателно за унищожаването на определени личности и бизнеси за сметка на охраняване на имуществените интереси и въобще интересите на други личности.
Комисията ще продължи да не дава отчет за работата си. Следил съм всички отчети от 2006 г. до сега – прави се стъкмистика, а не статистика. Въпреки всички отчетени обезпечения или конфискувани имущества, когато се сметне колко реално е изразходвала комисията за своята издръжка, резултатът е отрицателен. Комисията няма ефективна и качествена дейност. Да, делата се точат от 3 до 5 години, но всяко ръководство, на база напомпване и стъкмистиката в своите отчети показва фиктивна дейност, която не се покрива във времевия период, когато приключат делата, със загубите които се понасят.
Въпросният медиен съвет, който иска да създава Цацаров също не предвещава да е функционален, защото ще приема част от сигналите, а не всички. Част от сигналите дори във времето ще бъдат покривани.
Тандемът Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ и Иван Гешев като главен прокурор е добре сработен и то отдавна. Как ще работят и дали реално ще прилагат закона опира до обстоятелството дали ще посмеят да го приложат ефективно или закона ще продължи да се прилага за смазване на определени личности и бизнеси и за да се охраняват други. Законът е така написан и така се прилага в момента, че поради това, че не е съвършен, може да се прилага двояко. Тандем има още назад във времето, но въпросът е как ще работят заедно, като управляващи две институции и дали ще спазват буквата на закона, или формално ще вървят по нея. Това ще е спорен момент.
Коментарът записа Диана Йонкова
