Фактът, че една година след като беше отвят от сълзи, гняв, мъка и освирквания, Валери Симеонов отново е началник в родината ни, е зле, много зле.
Това е тежък знак, че общественото мнение в България е само парцал, с който властниците си избърсват обувките, преди да влязат в мерцедесите и джиповете си.
Фактът, че човекът, произнесъл думите „кресливи майки на уж болни деца“, ще се кипри на най-високия подиум на Народното събрание, е диагноза – диагноза за дълбока политическа амнезия и цинизъм. Никакви оправдания за правила, за норми и коалиционни споразумения не оправдават абсурда да гледаме как тази фигура ръководи най-високия орган в държавата.
Забелязали ли сте как той винаги е забързан, как стъпва отривисто и отсечено, как поздравява в движение? Това е така, защото той е много зает. Задъхва се, идва от една работа и лети, за да свърши друга. А вие?
Вие само седите и гледате. Вие гледате, а той работи и заради вас. Картинки и пози.
За мен наистина е необяснимо как след случилото се Валери Симеонов се стреми към това. Неразбираем ми е този маниакален инат да си в челото на държавата, след като си се изплюл в лицето на нейното страдание.
Има само едно обяснение – властта побърква хората, които не са готови да гледат на нея като на дълг, а гледат на нея като на стълба. Стълбата на Смирненски побърква хора като Валери Симеонов. Сега му е паднала тази стълба нагоре и той няма да я остави. Прибавете към това инат, комплекси и деформирано честолюбие и ще се приближите към същността на тази фигура. Случаят Валери Симеонов е страшен с това, че се превръща в модел, в практика и ние гледаме и мигаме.
Няма да се примиря и с това, че усещам как на Валери Симеонов този път ще му се размине. Как енергията за чест, достойнство и справедливост в обществото изчезва и снегът бавно я засипва.
Така е – снегът засипва всичко и става бяло и хубаво. И майките с техните черни дрехи са като тъжни многоточия.
Николай Милчев
