Доживяхме и в нашия парламент да се постигне пълен консенсус! И то по много важен въпрос – как да се похарчат парите, които плащаме като данъци.
Не! Консенсусът не е за увеличение на най-мизерните пенсии, както веднага бихте си помислили. Там промяна няма – Сребърният фонд, в който трябва да се трупат пари за повишението чрез приходите от приватизация и концесии, за пореден път ще остане празен. А парите от продажбата на Летище „София“ ще отидат за покриването на дълговете на вечно кретащото БДЖ.
Не! Консенсусът не е за подпомагане на майките. Там управляващите са непоклатими – ако майките получат повече от 380 лв. месечно за втората година от майчинството си, ще вземат да се разглезят и няма да се върнат бързо на работа, а това е в тяхна вреда.
Не! Консенсусът не е и за грижата за най-уязвимите. Законът за социалните услуги, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. и който решително би подпомогнал хората с увреждания, бе отложен заради поредното разлюляване на коалиционния „мир“.
Не! Консенсусът не е и за парите за здравеопазване. За реформа там няма нито визия, нито воля. Нищо, че хората доплащат над 65% от лекарствата и една трета от лечението си. В резултат, ситуацията тук вече прилича на Дивия Запад – все по-често отчаяни пациенти се саморазправят с изнервени лекари под невъзмутимия поглед на държавата, която предпочита да запълва дупки вместо да укрепи фундамента на системата.
Да! Както вече сте се досетили, консесусът е за парите, които партиите ще получават като субсидия за 2020 г. Може да не ви се вярва, но най-важният дебат за всички нас – този за бюджета на държавата ни в голямата си част бе „претупан“ за един час, но за Нейно Величество Субсидията пренията продължиха цял един ден.
По въпроса със субсидията всяка година се разиграват баталии. Депутатите прибягват до какви ли не спектакли, за да мотивират нуждата да се самофинансират от щедро по-щедро. Даже референдум благоволиха да допуснат, но резултатите не им харесаха и дружно решиха да не ги зачитат. Все пак 72% от българите се произнесоха, че субсидията трябва да е 1 лв. Но както всички знаем, за депутатите народната воля важи само когато съвпада с тяхната.
Същото важи и за законите. Практиката е показала, че те могат да бъдат нарушавани в името на общото благо – ако депутатите са сторили някаква глупост и се налага да я поправят. По време на дебатите около субсидиите бе прегазен невъзмутимо Правилникът за работа на парламента, който позволява само по две гласувания на текст – субсидията бе фиксирана на 8 лв. с трето гласуване на текст, който вече бе отхвърлен два пъти. Но както отбеляза председателят Цвета Караянчева: „Правилникът не изчерпва абсолютно всички житейски ситуации“. Те и законите са така, но простосмъртните понасяме последствия, ако ги нарушим даже поради незнание, камо ли с умисъл.
В случая не става дума за сирохомилство – партиите имат нужда от финансиране.
Проблемът даже не е в това колко голяма да е субсидията от държавния бюджет, макар че очевидно няма логика да превръщаме партиите в паразити, които живуркат от лихвите върху милионите субсидии, сложени на депозит. Въпросът е как се харчат тези пари. А точно там никой не желае да въведе ред. За разлика от всеки гражданин, фирма или организация, която трябва по три пъти да доказва пред данъчните всеки приход и разход, партиите се „отчитат“ ангро. 70% от разходите им са в графа „Други“. Сметната палата, която трябва да ги проверява, само подпечатва т.нар. им отчети, без да се задълбочава защо например по закон парите трябва да отиват само и единствено за партийна дейност, а масово се използват за дарения на храмове. Както се казва, с чужда пита – помен се прави. И вече никой не си прави труда даже да привлича симпатизанти, които да внасят членски внос.
Но дебат по този въпрос няма. Има драматични совалки за това дали субсидията да е 0 лв., 1 лв., 8 лв. или 10 лв., като дебатите често са лишени от всякаква логика. ДПС, например, първо бранеше идеята, че партиите изобщо не трябва да бъдат финансирани от бюджета – както може да се очаква от партията, основател на модела с обръчите от фирми. После предложи субсидията да е 10 лв., но категорично отказа да подкрепи БСП тя да е 8 лв.?!? ГЕРБ уж спазва повелята на лидера си субсидията да е 1 лв., защото така е поискал народът. Но бързо и даже „без отвращение“ клекна пред коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ за 8 лв. ДПС обвини ГЕРБ, че е в сговор с БСП как да прокара субсидията от 8 лв. – като депутатите от ГЕРБ напуснат пленарната зала при гласуването, за да мине предложението. И после използваха абсолютно същата тактика, за да осигурят безпрепятствено минаване на текста за 8 лв.
Целият този цирк допълнително срива и без това мижавия рейтинг на парламента. И едва ли ще убеди някого, че сеирът за масите си струва. Обаче келепирът за партиите е осигурен.
Гроздан Караджов
