Българи от различна възраст, съсловия, пол и вероизповедание населяват австрийската столица Виена. Сервитьорки, таксиметрови шофьори, гледачки на виенски котки - това са само част от професиите, които упражняват българските студенти. Не са малко обаче и онези българи, които са се издигнали много високо в обществената йерархия. А не липсват и просещите нашенски цигани, които полицията всячески се с
Българи от различна възраст, съсловия, пол и вероизповедание населяват австрийската столица Виена. Преселили са се тук по различно време, поради различни причини. Най-стари са градинарите, за тях се разказва много в българската общност, но малцина са останали. Един от най-атрактивните пазари в центъра на града "Nashmarkt" се е славел в недалечното минало като място, където българите излагали своята продукция: плодове, зеленчуци, цветя. Те били с изключително качество и виенчани пазарували с удоволствие при нашенците. Наследниците им обаче не продължили традицията, днес те имат други престижни професии, някои дори не помнят откъде са корените им.
Съвсем другояче заработват младите български студенти. Те подпомагат следването си по всевъзможен начин, но са малко онези, които успяват да си намерят ангажименти във фирми и кантори, независимо от факта, че тук студенти се търсят за спомагателна работа. Предпочитани са австрийците, след това гражданите на старите страни-членки на ЕС. Затова българските момичета най-често стават сервитьорки, гледат деца или възрастни хора, но някои заработват и, грижейки се за ... котки. Старите виенчанки са много пристрастени към тези животни, в домовете им те са на особена почит, а грижите, които се полагат за тях, извикват желание да си котка във виенски дом. Ритуалите са многобройни, те включват почистване, хранене, разходка, дори и козметични процедури. Въпреки че има и пансиони за четириноги любимци, когато заминават, дамите предпочитат да оставят пухкавите си компаньонки на домашни грижи. И тук идват на помощ българските студентки. Хонорарът си заслужава, затова работата е търсена.
Що се отнася до младежите, повечето също са му намерили колая: например таксиметрови шофьори във Виена. Невероятно, но факт - работят към напълно легитимни фирми, но повечето нощем, когато австрийските им колеги предпочитат да почиват. Тези смени са и доста опасни, но нашенецът е видял вече всичко и успява да се измъкне от опасните ситуации. В нощната столица пътуващият с такси контингент не е безобиден, някои подпийнали пътници в най-добрия случай се опитват да не плащат. В по-лошия може да направят и опит да оберат шофьора, заплашвайки го. Ситуацията е отигравана многократно, бързо се сигнализира на полицията, която се появява мигновено, за да разреши конфликта. А има и по-особена категория пътници; това са възрастни виенчани, които, усетят ли чужд акцент, бързат да се осведомят, ще има ли добрината чужденецът, щом завърши следването си, да се прибере там, откъдето е дошъл. Ако отговорът е "Да", следва щедър бакшиш. Нашите, разбира се, са се научили неизменно да потвърждават "горещата" си готовност да се върнат в родината в такива разговори. 3-4 евро отгоре върху сметката не са шега работа, а невинната лъжа едва ли ще измъчва съвестта им чак толкова. Всъщност някои наистина все още обмислят подобно решение. Получат ли обаче достатъчно добро предложение за работа след дипломирането си, едва ли много-много ще умуват. А и България не е далеч, домилее ли им, нискобюджетни превозвачи летят за 15-20 евро до София.
Има и българи, отдавна работещи и живеещи във Виена, (лекари, зъболекари, юристи, музиканти), които не изпитват финансови затруднения и си позволяват "глезотията" да дойдат за уикенда на театър до София.
А има и такива, които по същия начин "хвръкват", но от България за два-три дни на разходка до Виена. Става дума за сънародници с дебели банкови сметки, някои вероятно по банки в самата австрийска столица, които честичко "прибягват" по "Кертнерщрасе", за да освежат гардероба си или да изпият по някое питие в модните заведения на най-скъпата виенска улица, която е и пешеходна зона. Досами "Щефансдом" работи като сервитьорка поредната българска студентка. Интересно било поведението на българските й клиенти (съвсем не малко и съвсем не рядко, между впрочем). На някои им било драго, че ги заговарят или обслужват на български, други не изглеждали чак толкова радостни от подобен факт, а имало и една особена порода нашенци, които упорито продължавали да й говорят на немски, въпреки че тя им се афиширала като българка, само и само да скрият за околните какви са. Парвенющина на пъпа на Виена! Иначе клиентите отдалеч си личали като националности. Австрийците нямало как да ги сбъркаш, те винаги си разделяли сметката, независимо в колко близки отношения се намират помежду си, да не говорим, че това ставало и в рамките на семейни двойки. Нещо абсолютно нормално за техния манталитет. В това отношение българинът винаги си личи, на него и през ум не може да му мине да седне да прави дълги сметки, кой какво е ял и пил. И като почерпи с по някое кафе състудентката си, австрийка, предизвиква у нея дълбоко недоумение и неразбиране какво точно и защо се случва.
Още един начин за препитание е популярен напоследък във Виена. Само дето не е професия, въпреки че тъмни балкански субекти се опитват да го превърнат в такава. Става дума за всекидневните автобуси, превозващи нашенски цигани с цел просия. Виенчанинът е милостив, все още се трогва при вида на подсмърчащо дрипаво циганче или на родителя му, я без крак, я без ръка (много често недъгът е само привиден). Не по-малка напаст и досада са и румънските цигани, които са превзели метрото, озвучавайки го с акордеон. Позната картинка от близкото минало по софийските трамваи. Чест прави на полицията обаче, че ефективно разгонва подобни "гастрольори", опазвайки аристократичния дух на старата имперска столица. Лесният начин за печелене на пари (а така се докарва наистина много прилична дневна надница) не е на почит. Проблемът е поставян на институционално равнище и пред българските власти неведнъж и ще се поставя, докато не се изчисти окончателно, защото по тия географски ширини (колкото и да са близо до Балканите) не обичат нито мръсотията, нито шикалкавенето на дребно, нито пък някой да ти лежи на гърба. След като една държава е вложила усилията на не едно поколение, за да изгради солидна структура на социални придобивки, едва ли ще се допусне друг наготово да се възползва от тях. В това отношение, а и в много още, Австрия може да служи за пример. Населението й е 8 млн., територията - по-малка от нашата, а носталгично настроеният българин би казал, че там "социализмът е построен". И няма много да сбърка. Виена десетилетия наред се управлява от левите - умно, практично, визионерски, с идея затова, как градът да съхранява старината, но и да се модернизира, да не се затапва в транспортно отношение, да диша, да зеленее, да бъде "familienfreundlich"(приятелски към семейната среда). Веднага пример за това - един от заводите за преработка на боклук (който всъщност е ТЕЦ) се намира точно в центъра. Ексцентричният архитект Хундертвасер така го е раздвижил и оцветил, такава жълта шапка му е килнал отгоре, че виенчани даже си го харесват. А разделното събиране на боклука (спазват го стриктно; който не иска, плаща 300 евро такса смет) дава възможност определен тип отпадъци веднага да се изгарят и да се превръщат в топлоенергия. Така че за всичко е помислено както трябва. Разбира се, че нещата не са станали изведнъж, но нали и ние, в България, все се надяваме, че някой най-после поне ще започне. Тук, на някакви си 800 км от Виена.
