Рано или късно въглищните централи трябва да бъдат затворени. За пореден път ще закъснеем и за пореден път ще се опитаме да претупаме дискусията.
Това заяви пред БНР енергийният експерт Антон Иванов.
„Изборът вече не е дали да запазим въглищните централи, а до това как да осигурим плавен преход, без да засягаме нито рязко интересите на онези, които са заети в това производство, нито сигурността на енергийната система да я сложим на карта. Без да имаме ясен план на правителството, предложен на дискусия, ние всички останали ще изтъкваме своите тези и гледни точки, без това да отразява общонационалния интерес. Там е притеснението, че все още липсва представен на общо обсъждане актуализираният план „Климат – енергетика“, който би следвало да бъде изпратен в Брюксел до края на тази година. Това е документ, който би следвало да бъде обсъден първо в България и след това да бъде изпратен в Брюксел като национална позиция“, коментира Антон Иванов.
Според него досега ни е пречело притеснението, че когато се каже истината на хората, те ще останат недоволни.
Болезнената истина, която управляващите се опитват да спестят на хората, е, че в ЕС вече са взети решения за политика към ограничаване на производствата, които емитират вредни газове или газове, които допринасят за климатичните промени, категоричен е Иванов и добави, че всяка страна трябва да понесе своята тежест.
„Вече има взети решения. ЕС се движи в това направление и ние не би трябвало да акцентираме върху борбата срещу тези решения, защото те са общи, а по-скоро да поставим националния проблем и да искаме съдействие от останалите страни-членки там, където смятаме, че националният проблем не може да бъде решен само с вътрешни ресурси“, коментира още експертът.
По думите му този преход ще има съществено влияние върху цялата икономика и общество. Енергийният преход изисква инвестиции и финансови ресурси, които няма как да не се отразят по веригата до консуматора, смята Антон Иванов, но добави, че и енергията от въглища също поскъпва.
„Ние като част от ЕС осъществяваме общи политики, стремим се към постигане на общи цели, които включват и доста ангажиращи цели към околната среда и против промените в климата. На национално ниво обаче тежестта, която отделните страни-членки носят при решаването на тези общи цели, са доста различни“, коментира експертът.
„България, която разчита до голяма степен на въглищни централи и която има относително нисък БВП, по-трудно може да изпълни тези предизвикателства. Когато се седи на една маса със страни, които имат доста по-добър финансов ресурс, е трудно да поставиш своите изисквания, ако не си подготвен с планове и стратегии, които ясно да дефинират националния проблем“, продължи Антон Иванов.
