Има дати и личности, които променят хода на историята. Такава дата е 10 декември 1877 г. Тогава руските войски влизат в Плевен, а известният турски пълководец Осман паша признава поражението и предава сабята си на победителите. Това е онзи момент, в който руският император разбира, че опасността от провал във войната с Турция е преминала и вече Русия контролира развоя на събитията.
Пет месеца градът е фокусирал погледите на цяла Европа. Водят се тежки боеве. Извиканият по спешност от Видин Осман паша използва целия си талант на пълководец, за да осигури победа на 35-40-хилядната армия под негово командване. Срещу него обаче е осемдесет и три хилядната армия от руси, румънци, финландци и др. Въпреки това трите опита да бъде превзет Плевен са неуспешни. Дават се много жертви. Повратен момент от Плевенската епопея се оказва третият щурм за града от 11 и 12 септември 1877 г. Генерал Скобелев превзема редутите Кованлък и Иса Ага, но след тридесет часа боеве е принуден да се изтегли.
Така след три неуспешни опита руското командване взема решение да смени тактиката срещу Осман паша. Тогава руският император Александър II назначава за командващ войските при Плевен Йосиф Гурко. На място пристига и известният по онова време военен инженер Едуард Тотлебен, съпровождан от императорската гвардия. Обръчът около Плевен се затяга. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите от храна и вода привършват, много войници са болни, а с настъпването на зимата положението става нетърпимо.
Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. Положението в него става тежко. Плевен се превръща в гробница за 40-хилядната турска армия. Притиснатият Осман паша решава да пробие блокадата на всяка цена. Мястото е при река Вит. Намерението на Осман паша е да достигне до река Искър и да я премине. Там би могъл да получи и подкрепа от своите, а ще се открие и пътят към София.
На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса обръча и да се изтегли към Стара планина по по посока – София. Атаката е на живот и смърт. Пробити са две от линиите на руската блокада. Тогава обаче се включват Гренадирските полкове и турците са спрени. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея. Осман паша се предава заедно с цялата си армия.
На 11 декември 1877 в Плевен пристига руският император Александър II. В къщата на Иван Вацов руският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. Руската армия преминава проходите на Стара планина в много тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската армия е разгромена, а само месец и половина след победата при Плевен военните действия приключват. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефански мирен договор, с което България се връща на картата на Европа.
Руският император е разположил своя команден пункт в село Пордим, на двайсетина километра от Плевен. Там той обсъжда със своите генерали и по телефона с румънския крал Карол стратегията за превземането на Плевен и по-нататъшните действия във войната.
Днес Историческия музей в Плевен, акто и къщите-музеи в Пордим, пазят уникални предмети, документи и фотоси от онези паметни събития.
По повод годишнината от 10 декември 1877 г. посланикът на Русия Анатолий Макаров посети Плевен. Той запали светлините на коледна елха в центъра на града, висока 13 метра и тежаща 1,5 тона. Елхата е подарък за плевенчани от посолството на Русия.
Кметът на Плевен Георг Спартански благодари за жеста и посочи, че плевенчани никога няма да забравят подвига на сражавалите се по тези места преди 142 години. Над сто паметника в региона пазят спомена за над трийсетте хиляди загинали в кървавите сражения.
