Българското правителството е приело в събота проекта за поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, най-вероятно, без да се запознае с финалната позиция на Венецианската комисия, която бе използвана като политическо оправдание за приемането на реформата.
Министерският съвет се събра на извънредно заседание и прие, че "независим прокурор" ще разследва главния прокурор. Този "независим" прокурор ще бъде началник на инспектората на Върховната касационна прокуратура и промени в конституцията не са необходими, каза правосъдният министър Данаил Кирилов. Тази правна постановка обаче е обявена за абсолютно невъзможна от Венецианската комисия в нейната позиция, приета ден по-рано - в петък.
Извън това, Венецианската комисия изрично указва на България, че инициативата за започване на разследване на главния прокурор не бива да идва от свързаните с него членове на Висшия съдебен съвет. Правителството прие точно обратното - главният прокурор и свързаните с него членове на Прокурорската колегия да избират въпросния "независим" прокурор.
"Радвам се, че Венецианската комисия ни даде възможност да останем в рамките на нашата конституция", обяви премиерът Бойко Борисов в събота. Проблем в случая е, че Венецианската комисия изрично е обявила, че България ТРЯБВА да промени своята конституция.
"Цялото това обсъждане (дали да се създаде независим прокурор/следовател) ще бъде безполезно, ако фигурата на "независимия следовател“, неподчинена на главния прокурор, е невъзможна в конституционно отношение, поне както е сега в действащата конституция", се казва в позицията на Венецианската комисия.
Институцията напомня на българските власти за член. 126 ал. 2 от конституцията, който постановява, че главният прокурор осъществява методическо ръководство върху всички прокурори. "Може да се заключи (от конституцията), че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори са подчинени на властта на главния прокурор, който контролира законността на техните действия. Ако конституцията се тълкува по този начин, фигурата на "независим" прокурор става невъзможна без изменения в конституцията", допълва Венецианската комисия.
В своята позиция комисията дори сравнява българския главния прокурор с монарсите в някои европейски страни и достига до извода, че той е по-безотчетен и от тях.
"Казвайки, че главният прокурор има изключителното право да разследва всички, включително себе си, или да контролира наказателно преследването, на практика означава, че този държавен служител не може да бъде подведен под отговорност за своите престъпни деяния. Всъщност някои конституционни органи (като Парламента, Конституционния съд или монарха в някои страни) често са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност", пише Венецианската комисия.
След това допълва, че е спорно дали главният прокурор принадлежи към така изброени органи, които са обект на политическа отчетност. Така Венецианската не много деликатно подчертава, че българският главен прокурор е по-недосегаем и от монарх.
"Би било невъзможно да се създаде паралелна институция, която да поеме важна част от прокурорските функции, които сега принадлежат на прокуратурата, ръководена от главния прокурор. За подобна реформа е необходима промяна в конституцията и най-вероятно свикване на Велико Народно събрание", обявява комисията.
Източник: mediapool.bg
