Медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. Това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта.
Така Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, коментира пред БНР защо едно интервю с премиера се превърна в медийна тема.
„На равнището на принципите това е нормално, но ако влезем на равнището на нашата локална специфика, тогава нещата изглеждат малко по-различно. Освен че беше интересно от комуникационна и антропологична гледна точка, интервюто се превърна в медиен хит и с това, че говори Борисов. Но е притеснително през 2019 година в ЕС, да имаш за звезда в предаването си премиера. Този тип медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. С навлизането на дигиталните технологии и социалните мрежи този тип телекрации бяха поразкъртени в света, но ние продължаваме да им даваме нашия принос. И това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта. Това е симбиоза между интересите на тези три ключови субекта в един социален и политически процес. Това е и ключът за разгадаване мистерията на българската телекрация.
Разбира се, не бива да пропускаме и личните характеристики на г-н Борисов, който обича да се гледа и да се слуша. А темата за медиите очевидно е леко болезнена за г-н Борисов, защото той не пропуска във всяко свое интервю да коментира, че разговорите за медийната среда и свободата на словото у нас са несъстоятелни. Но не е нужно да имаме цензура от класически тип, когато имаме концентрация на медии в ръцете на двама-трима едри бизнесмени, с които г-н Борисов явно поддържа очевидно добри отношения. Така всъщност работи съвременната медийна цензура – през собствеността и през редакционната политика.“
