Много граждани на ЕС и експерти в областта на правото се надяват, че създаването на Европейската прокуратура (EPPO) - която ще има компетенции за разследване на престъпления срещу бюджета на Съюза и която трябва да започне да функционира през 2020 г., ще даде нов тласък на борба с корупцията в общоевропейски мащаб.
Според последния годишен доклад за защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, измамите и неправомерните действия са засегнали 2,5 милиарда евро от бюджета на ЕС за 2018 г.
Лаура Кьовеши, назначена на новата позиция Главен прокурор на ЕС, има дълъг опит в борбата с корупцията в родната си Румъния. И все пак, достатъчно ли е само солидното и резюме, за да се справи с огромното предизвикателство пред тази нова институция на ЕС? На неотдавнашно заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент, през декември 2019 г., самата Кьовеши повдига въпроса, че EPPO има само четирима служители за оперативна подкрепа, а институцията очаква да получи повече от хиляда дела през 2020 г.
Отвъд опасенията, че EPPO ще бъде затрупана с работа, има паралелна история, която може да попречи на дейността на EPPO още повече - някои правителства може да саботират работата на Кьовеши .
България със сигурност ще бъде обект на загриженост от страна на Кьовеши, защото държавата е известна с корупцията си. Класирана е като най-корумпираната членка на ЕС по реномирани индекси, като индекса на възприемането на корупцията, барометъра на свободата и индекса за върховенство на закона. Тя също така е един от най-големите получатели на средства от ЕС, когато един от факторите в БВП. Изчисленията въз основа на публично достъпни данни показват, че България има едно от най-високото съотношение на БВП към европейски фондове в ЕС - 4,91%. За разлика от тях, Унгария има по-ниско съотношение с 4,59%. Междувременно в своя доклад за 2019 г. за организираната престъпност в България Центърът за изследване на демокрацията твърди, че 35,5% от българските компании потвърждават че има корупция в обществените поръчки. Друго проучване на общественото мнение от Немско-българската индустриално-търговска камара през април 2019 г. показа, че 54% от анкетираните смятат, че процедурите за възлагане на обществени поръчки в България са непрозрачни.
Разследване на българския партньор на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията - Бивол, който стана известен като аферата "Къщи за гости", добавя последните щрихи към мрачната картина на българското върховенство на закона. То разкри, че политиците и техните роднини са строили луксозни частни къщи с еврофондове, докато се преструват, че развиват българския туризъм. Тези къщи никога не са функционирали като туристически съоръжения.
Кой се страхува от Лаура Кьовеши?
Като се има предвид разразилата се корупция в страната, не е изненадващо, че правителството на България, ръководено от ГЕРБ на Бойко Борисов, член на Европейската народна партия (ЕНП), се страхува от Лаура Ковеси.
През 2017 г. Кьовеши посещава България, за да изнесе лекция за борбата със злоупотребата с власт по покана на президента на Върховния касационен съд на България Лозан Панов. Въпреки това, политици от водещи партии, както и прокуратурата (известна с политическите си симпатии) бойкотираха събитието. Освен това проправителствените медии нарекоха посещението й „провокация“.
Новината, че Кьовеши може да стане първият главен прокурор на ЕС, изглежда е предизвикала явна паника в българските политически среди. На заседанието на Корепер II през февруари 2019 г. в Европейския съвет, българският представител гласува против кандидатурата й. Когато вотът започна да се обръща и Кьовеши получи повече подкрепа от ЕНП, премиерът Борисов нямаше друг избор, освен да промени обществената си позиция.
Правителството, обаче, имаше още една карта в ръкава: тих саботаж на бъдещите дейности на EPPO по отношение на България. Има не само критика, че тримата кандидати за представител на България в EPPO, които държавата номинира, нямат опит в разследването на измами, но има и съмнения, че процедурата за подбор е била коригирана така, че по-квалифицираните кандидати не са изпълнили подбора критерии.
Освен това, през октомври 2019 г. управляващото мнозинство прие бързи изменения, за да се увери, че специализираният наказателен съд, който има характеристики на извънреден трибунал и е политически зависим, има изключителна компетентност да разглежда делата, разследвани от EPPO. Опозицията беше объркана в бързината, тъй като България все още не е транспонирала Директива 2017/1371 за борба с измамите на финансовите интереси на Съюза.
Кой иска да заблуди Лаура Кьовеши?
Българските кукловоди са ненадминати в постановките. Паралелно с предприемането на мерки, които потенциално могат задкулисно да пречат на работата на EPPO, те се включиха в реторика, напомняща приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на императора“, с ясната цел - да заблудят международната общност за плашещата ситуация в България.
От години Борисов, неговите министри и прокуратурата отричат, че в България има всеобхватна корупция. В миналото Борисов стигаше дотам, че България се смята за корумпирана заради „клеветнически доклади“ от „безотговорни“ НПО и медии, като по този начин отхвърля изследванията на Transparency International, Freedom House и т.н.
Разбира се, тесните връзки на Борисов с ЕНП предоставиха защита срещу трезвата критика в докладите за България по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), който трябва да следи напредъка в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Последните доклади не отразяват реалността в страната - тревожно явление, наблюдавано от реномирани организации като Magistrats Européens pour la Démocratie et les Libertés (MEDEL).
Последният опит за измама на институциите на ЕС и на гражданското общество се проведе на самото заседание на комисията LIBE в Европейския парламент, на което Лаура Ковеши представи своите виждания за бъдещето на EPPO, както беше споменато по-горе. Заместник-председателят на тази комисия - българският евродепутат Емил Радев (член на управляващата партия ГЕРБ) покани Иван Гешев, който наскоро беше избран за главен прокурор на България, въпреки масовите протести срещу него, да говори заедно с
"Кьовеши със сигурност има гигантска задача пред себе си. Фактът, че България е само една от многото членове на ЕС, които проявяват системна корупция, прави предизвикателството й да се ориентира в пейзажа на ЕС още по-голямо."
Още щом научават, че Гешев е поканен на тази среща, независими български разследващи журналисти заподозряват, че това е PR-ход, планиран от българските евродепутати от ЕНП, за да представи Гешев като българския Кьовеши и да подведе евродепутатите за корупцията в България. Ето защо те изпращат информация за своите разследвания до членовете на комисията LIBE. Евродепутатите Рамона Стругариу (Renew, Румъния) и Клер Дали (GUE / NGL, Ирландия) директно задават на Гешев въпроси по темите от сигналите и изглежда отговорите не са задоволителни. Дали дори сподели притесненията си, че присъствието на Гешев подлага на съмнение достоверността на самата среща.
Благодарение на българските журналисти инсценирата постановка е разкрита. Но винаги ли може да се разчита на бдителни членове на гражданското общество, които да открият подобни измамни сценарии в бъдеще?
Кьовеши със сигурност има гигантска задача пред себе си. Тя трябва да свърши трудоемка работа в среда, в която публичните изявите могат да бъдат заблуждаващи. Фактът, че България е само една от многото членове на ЕС, които проявяват системна корупция, прави предизвикателството й да се ориентира в пейзажа на ЕС още по-голямо.
Д-р Радосвета Василева, преподавател в University College London, правен експерт в ЕС и социален активист, фокусиран върху върховенството на закона.
Превод -Liberta.bg
