Още през 1998 г., бившият кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак пише статия, в която аргументира съмненията си, че големият учен и правозащитник Андрей Сахаров е бил убит. И двамата участвали в парламентарната комисия за регионите и по тази линия станали много близки. Собчак предложил своето писание на много медии в Москва и Санкт Петербург, но нито една не се съгласила да го публикува. Това съобщава изданието newsru.com.
Неговата вдовица Людмила Нарусова, която е сенатор в Съвета на федерацията, извади преди дни на бял свят скандалния текст. Той е със заглавие „Сахаров, Старовойтова – кой е следващият?“. Статията била написана през декември 1998 г. в Париж, месец след убийството на Галина Старовойтова, депутат от Държавната дума. Написаното така и останало в семейния архив.
„Аз не вярвам в естествената смърт на Сахаров, защото бе прекалено неочаквана и много удобна за неговите противници“, написал Собчак. Според него академикът е бил убит, защото присъствието му в политическия живот „оказваше сдържащо влияние на всички, които се подвизаваха в нея“, и в същото време „дразнеше и предизвикваше ненавист у неговите опоненти от средите на номенклатурата“.
Собчак отбелязва, че Сахаров умира малко преди обявената национална стачка на миньорите, на която той е бил инициатор и вдъхновител и Втория конгрес на народните представители. Смъртта на Сахаров „отслаби съществено позицията на демократичните сили, от което се възползва управляващата номенклатура“, се казва още в статията.
Нарусова твърди, че съмненията за насилствената смърт на Сахаров са се породили у Собчак след разговор с много известен учен химик, който бил убеден, че академикът е отровен с вещество, което предизвиква спиране дейността на сърцето, без да остават следи в организма.
Собчак имал намерение да отправи официално запитване за смъртта на Сахаров.
Директорът на Института „Сахаров“ Сергей Лукашевский коментирал, че подозрения за убийство на Сахаров е имало още в края на 90-те години, но неговата съпруга Елена Бонер считала тези версии за „по-скоро необосновани“. „Сахаров наистина имаше болно сърце, а здравето му бе силно увредено от заточението, гладните стачки и принудителното хранене, както и от неправилното лечение“, заявява още Лукашевский пред радио „Ехото на Москва“.
Въпреки това директорът на Центъра „Сахаров“ смята, че версията за убийство на световно известния правозащитник, ще намери широк отзвук по света, защото „всички са свидетели на много убийства и опити за убийства, които обществени разследвания и международни такива, свързват с Русия“. „Това е много печален, тревожен и страшен симптом. И на този фон, съмненията и твърденията от 90-те години, придобиват съвършено различно звучене днес“.
Самият Собчак умира две години след написване на статията за Сахаров. Официалната причина за неговата смърт е сърдечна недостатъчност, но тази констатация също бе поставена под съмнение. През 2000 г. Калининградската прокуратура започва разследване на обстоятелствата около смъртта на Собчак. Поводът е статия в калининградски вестник, в която се описва, че в стаята на Собчак в хотел „Рус“ в Свердловск, е имало неизвестен посетител, точно когато Собчак умира. Твърди се още, че не му е оказана своевременно медицинска помощ, отново заради въпросния неизвестен.
По-късно разследването е прекратено с мнение, че Собчак е починал от сърдечна недостатъчност в резултат на исхемично заболяване.
Андрей Сахаров умира на 14 декември 1989 г. на 68 години. Погребението му се превръща в инстинска манифестация, на която се стичат стотици хиляди негови поддръжници и последователи.
Погребението на академик Андрей Сахаров в Москва...
Въпреки това хора от управляващите кръгове и до ден днешен го наричат съучастник на САЩ в разпадането на СССР.
През 1988 г. Европейският парламент учредява награда за изключителни постижения в защита на човешките права и свободи на името на големия учен и дисидент Андрей Сахаров.
Като учен Сахаров изследва космическите лъчение и е част от съветския екип, който работи по ядрената и водородната бомба. участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
В края на 50-те години на XX век Сахаров започва да разбира моралните и политическите последствия от своята работа. Още тогава той се обявява против ядрените оръжия и настоява открито за спиране на ядрената надпревара.
През май 1968 г. публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. Есето е публикувано в чужбина, а Сахаров е отстранен от изследванията.
През 1972 г. се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 г. Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Заради своята правозащитна дейност е арестуван на 22 януари 1980 г. след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан и е заточен в Горки, коъто е затворен град. Между 1980 и 1986 г. Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение.
Сахаров подпомага създаването на първите независими политически организации в страната и става един от основателите на съветска политическа опозиция. През 1989 г. е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната общност в него.
На 14 декември 1989 г., малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си, за да почине малко преди да държи реч на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 ч., както той е пожелал, но го намира мъртъв. Заключението е: инфаркт.
Наричан е и до днес Дисидент №1 на Съветския съюз.
