Най-отчайващата прогноза е, че като общество пак няма да разберем защо хубавите неща не ни се случват и да започнем да се променяме истински
Пламен Асенов
Всички утопии вонят! – това писах в отговор на една девойка от Хасково, която по празниците ми изпрати собствен проект за създаване на най-добрия от възможните светове. В текста си инж. Лиляна Бл. Андреева заявява, че “тази конституция решава всичките човешки проблеми едновременно, поради което е наложително незабавно да стане достояние и реалност за широката общественост в целия свят”.
Починът да оправим себе си като първо оправим света – този главен виновник за състоянието ни - е твърде добре познат в България. Няма лошо, прилагането му поне спестява доста пари откъм хапчета. Но ето пример за това какво ни е скроила прогресивната мислителка от Хасково по отношение задоволяването на основните човешки нужди в т. 3 – лични права и свободи. Схемата очевидно се изгражда по метода с натрупване на единици една зад друга:
- 1 “хляб” дневно се полага всекиму – това е условна мярка за килокалории, които се съдържат в 1 кг бял хляб и се равнява на 2 750 килокалории, т.е. всеки човек има право на 2 750 ккал. храна дневно.
- 11 декара площ от сушата – това е брутна мярка, която включва 6 декара ниви (заедно със синорите), 1 декар градска площ (заедно с улици и общински площи) и 4 декара горско сечище.
- 111 м2 РЗП (разгърната застроена площ) жилище.
- 1 111 м3 вода, от които 111 м3 годишно за битови нужди и 1000 м3 годишно за земеделско-скотовъдни, промишлено-индустриални, строително-транспортни и енергийни нужди.
- $ 11 111 – пожизнен, годишен валутен доход, който се дава всекиму по рождение и се изплаща до смъртта му при цени на стоките и услугите от 2000-та година в по-развитите западни страни (Германия, Англия и САЩ).
- $ 111 111 – валута, осигурена всекиму за 15-годишен курс на образование или за 16 100 учебни часа по 40 минути.
- 1 111 111 км пробег с превозни средства всекиму за 100 години живот или по 11 111 км с пробег годишно (личен, обществен, промишлен и производствен транспорт).
- 11 111 111 квтч електроенергия за 100 години или по 111 111 квтч. годишно.
- 111 111 111 секунди комуникации – телефон, телекс, мобифон, интернет и пр. за 100 години или по 51 минути дневно.
- 1 111 111 111 – капацитет на личния (персонален) компютър или ЛАП – ТОП.
Видяхте ли сега как става работата?
След като прочетох това, ако имах сили да разсъждавам, щях да предложа човекът, който успее да измисли по-голяма идиотщина, да бъде награден с 11 111 111 111 долара - за да сме в крак с общата концепция. Но нямах сили. А после се оказа, че дори да го бях предложил, самата инж. Лиляна Бл. Андреева трябваше да получи наградата – заради следващите си визии и най-вече заради императивно заложената в т. 11 постановка: “в целия свят постоянно живеят 3 200 милиона души, които произвеждат стоки за 4 200 милиона, така никога няма да има дефицит на стоки, инфлация и дефлация, които са характерни за хаотичния пазар”. Само не можах да се сетя, пък и госпожата не е писала черно на бяло, дека ке ги копаме онези 3-4 милиарда в повече, които си дишат най-хаотично в момента и с това очевидно пречат да се реализира концепцията.
Ето защо всички утопии вонят – защото са пълни с трупове, които няма къде да се копат! И защото са празни откъм чувство за хумор, разбира се.
Затова много по-здравословно ми изглежда в началото на годината, когато ние, журналистите, обикновено правим прогнози, да се придържаме към антиутопиите и да пишем само за неща, които сме сигурни, че няма да се случат. Така хем е по-лесно да познаем, хем ще добием слава сред публиката, хем ако някъде сбъркаме, личният ни минус всъщност ще се отпечата като плюс върху крехката тъкан на реалността.
Ето някои от прогнозите ми за политическите /не/развития в България през 2010 г.
- БСП няма да си избере нов лидер. Дори да избере нов лидер, той няма да промени съществено характера на партията. Дори да промени партията, това няма да е за добро. Дори да е за добро, няма да е за доброто на всички българи, а единствено за доброто на самата БСП. Дори да е за доброто на българите, то ще е за доброто им както го вижда БСП, а не както го виждат самите българи. И така нататък.
- ДПС ще продължи да бъде трън в очите на всички останали, но партията ще запази досегашните си позиции, освен ако нещо извънредно не се случи лично с Ахмед Доган.
- НДСВ няма да възкръсне от пепелта, а ще се зарови още по-дълбоко в нея. Противно на обичайното мнение, царят и царедворците не се плашат от мръсното, а от светлото.
- ГЕРБ няма да стане по-принципна и предвидима от политическа гледна точка партия. Назначените от нея хора на различни министерски, депутатски и други управленски места няма да започнат да действат по-самостоятелно, а ще продължат да чакат какво ще им “разпореди” Бойко Борисов. Партията ще продължи да губи парламентарна подкрепа, а, макар не толкова забележимо, ще продължи да губи и обществено влияние.
- “Синята коалиция” няма да спечели нови обществени позиции и влияния, но вероятно няма и да се размие повече. Но не защото липсва свободно политическо пространство за такива развития, тоест, не защото “няма накъде”, а защото “не знае как” - нито да се развие, нито да се разпадне. Ако знаеше, досега щеше да направи едно от двете.
- Сред “Атака” и РЗС най-вероятно ще продължат започналите процеси на полуразпад и те ще бъдат съпроводени с нови изцепки и нови грандиозни словесни битки между тях. Виждали ли сте как котки, обесени в двата края на едно и също въже, неистово се опитват да се покатерят една върху друга, за да поемат въздух, с което само още повече затягат примката? По-същественият въпрос в случая обаче е кой държи въжето и ги гледа с умиление.
- Президентът Георги Първанов ще продължи да става все по-голям началник на всички нас. След като в края на отминалата 2009-та година той, както е видно отвсякъде, а не само от собствените му хвалби, спечели политическия мач с Бойко Борисов, през 2010-та му остава само да затвърди началническата си роля в държавата. Какво по-хубаво от позицията да разпореждаш на разпоредителя? Е, може би председателското кожено кресло в управата на “Южен поток” ще да е наистина по-хубаво, но дотогава има две години време и още важни неща, които трябва да се свършат.
- Премиерът Бойко Борисов ще продължи да ни забавлява с политически финтове, при които неизбежно ще се подхлъзва по смешен начин. Неизбежността в случая идва оттам, че той отдавна надскочи нивото си на компетентност, което, както всички знаят, се простира някъде между набиването на Стенли и координирането на полицейска операция от частна квартира. Разсмиването пък е гарантирано от факта, че човешките напъни да се представя желаното за действително винаги са смешни. Но лошото е, че смехът може да бъде различни видове - радостен, тъжен, скептичен, а на нас все ни се пада от най-лошия вид.
Този списък може да бъде продължен почти до безкрай. Със сигурност през 2010 няма да усвоим поне 60-70 процента от европейските средства, които ни чакат наготово, макар винаги да сме се придържали към максимата “не ща акъл, дай ми пари”. Е, дават ни ги, ама нямаме акъл да ги вземем. Главата си залагам, че няма да получим и Нобеловата награда за литература. Нито за каквото и да било друго. Най-отчайващата ми прогноза обаче е, че като общество пак няма да разберем защо хубавите неща постоянно не ни се случват и да започнем да се променяме истински.
Май и антиутопиите вонят.
