Премиерът Бойко Борисов и още две-три важни персони от антуража се срещнаха с протестиращите медицински служители. Нещо като височайше благоволение преди Коледа, благотворителен жест един вид. Протестиращите обаче накарали първенците да ги чакат. О, ужас!
Това толкова наранило прес-центъра на МС, че оттам пуснали във Фейсбук снимки, как премиерът тръпне в очакване… Само дето не се казва, че сестрите научили за срещата от полицаите край тях и от журналисти.
Пиарите на премиера очевидно смятат срещата за удобен повод да изтъкнат личните заслуги на своя началник, който отново ще разсече поредния гордиев възел. Веднъж в древността това направил Александър Велики, а в наши дни… знаете кой…
И той го направи: обеща да извърши проверки и да подпомогне със средства там, където те не стигат. С нашите средства, но той ги дава. Т.е. нарежда на Горанов и онзи изважда от хазната някой лев и го дава по милост.
Борисов сигурно и на тази среща е потретил и постотнил, че дава почти 4,4 млрд за здравеопазване и не знае, защо не стигат. И докато той се чуди, всички останали отдавна са наясно.
Сбъркана е цялата система, а едно нещо се премълчава и само двама-трима експерти съвсем деликатно намекват, че броят на болниците в България е абсурдно голям. Верно ли? Няма ли кой да каже тази сакрална тайна на премиера, за да замахне с меча и възелът… нали…
Спокойно, няма да замахне, но е добре да припомним за Н-ти път.
Над 500 медици напускат България всяка година. 26 000 медицински сестри не достигат. На места този недостиг е в критична точка. В малките населени места и региони обезпечеността с лекари е едва 20%. В много села хорта умират, защото нямат достъп до медицински грижи. Недостигът на специалисти в извънболничната помощ е бедствено. Близо 1/3 от лекарите са на възраст над 50 години.
В България има над 460 болници, при население под 7 милиона. Съотношението болнични заведения – население е три пъти над европейските стандарти! По качество на медицинското обслужване обаче сме на последно място. Затова пък хоспитализираните са най-много на глава от населението в цяла Европа. Броят на болничните легла – също. Лежат и болни, и кандидат-болни, и здрави. Важното е ударно да се усвояват милиардите.
В Нидерландия, която от години е на първо място по качество на здравеопазването, болниците са 120! При население 11,5 милиона.
По индекс EHCI за качеството на здравеопазването в Топ-5 на Европа са: Нидерландия, Швейцария, Исландия, Дания и Норвегия. Всички те събират от 830 - 870 точки от 1000 възможни. България е с 458, което означава „критично ниски стойности на всички показатели“. 4,4 милиарда се наливат, за да ни осигурят последното място. И първо по заболеваемост и смъртност.
Германия затваря болници от години. През 2000 г. те са били 2242, а през 2015 г. – 1980. Частните болници също са намалени – през 2012 г. са 579, а през 2014 г. – 561, а през 2018 – с още 45 по-малко. Екипировката е ултра модерна, мобилността на екипите – повишена 3,4 пъти. Същата тенденция е в Австрия, Скандинавия, Франция и пр.
Кой ще се нагърби да изрече на глас истината? Да попита как биха изглеждали болничните заведения, ако бяха 120, колкото в Нидерландия, и ползваха въпросните 4,4 милиарда? Какви щяха да са заплатите на медиците и в какви условия щяха да работят и да лекуват болните? Колко вертолета и супер модерни реаномобили щяха да са на разположение?
Но тази истина няма да бъде изречена.
Частни болници трябва да има – спор няма. Но по модела на Нидерландия, Германия, Дания и пр. Тук те се конкурират по брой с кварталните казина, пунктовете за продажба на талони на щастието и аптеките. Което е чисто български феномен. Лош феномен. Според медици, около 10-15 души са големите играчи, които контролират усвояването на многомилиардния здравен бюджет.
Българите, които са най-бедни в Европа, доплащат 47% отгоре за медицински услуги. В най-развитите страни този процент е 15-20 на сто. Тези 10-15 боса (някои дори не са медици) са тясно свързани с политици от висшите етажи на властта. И това се знае от всички. Само че никой не смее да ги назове, камо ли да ги пипне дори с пръст.
Затова разговорът на „Дондуков“ 1 с медицинските служители е поредната формална загриженост. Няколко обещания, отпуснати пари на парче (евентуално някой ден...) и дежурната фотосесия. Алилуя. Алилуя…
Алилуя, мили сестри, докарани до ръба на оцеляването и нормалността. Алилуя…
Но няма кой да ви помогне. Защото разговорите за онези 4,4 милиарда се водят другаде. Бог високо, цар – далеко. Истинските лекари, сестри, санитари и останали служители са просто пионки. Като и всички ние, останалият пълнеж на държавата.
Лидия Димитрова
