От Игнажден започват Коледните празници, а в народния календар Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите в цялата българска етническа територия.
За традициите, обичаите и поверията, свързани с тези празници, както и за това откъде идва украсяването на коледна елха, разказва в интервю за БТА етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева.
На 20 декември отбелязваме Игнажден, от тогава започват родилните мъки на Божията майка и следващите седем дни са познати като мъчните дни. Силвия Вутева коментира, че и в празнуването на Игнажден, както и на други празници, се забелязва симбиоза между езически обичаи и църковните канони.
За Игнажден най-характерен е обичаят "полазване"
За Игнажден е най-характерен общобългарският обичай "полазване" - гледа се кой и какъв човек ще влезе заранта пръв вкъщи и според него се съди за доброто и злото през цялата година.
"Има нещо много символично в това да гадаеш по първия си гост за цялата година, нещо подобно на поговорката "Ден година храни", което пък е подкрепа на идеята и прозорливостта на нашия народ и за важността на момента. Всеки ден от 12-месечния календарен цикъл носи символика при българите", посочва Вутева. Според нея първият гост трябва да е човек с добри помисли.
По думите й в Тетевенския край, в близкото ни минало, се съблюдава стриктно младите булки и бременни невести на този ден да не работят нищо, за да могат да родят и отглеждат здрави дечица. В село Голец, старите хора казват: "Нищо не се работи за млада булка". Не се впрягат и женските животни, за да се плодят повече.
Във всички изследвани селища в Ловешко Игнажден се свързва с магическия обред "полазване" и затова още в ранни зори едно дете отива на двора и около дръвника събира съчки и слама, внася ги в къщи, слага ги пред огнището и започва символично да ги "мъти", за да лягат и кокошките.
В селата Смочан, Умаревци и Александрово един от семейството нарежда съчките край огнището и благославя: "Нося ви пиленца, агънца, теленца" - наричания, свързани с плодородието и берекета на фамилията. Сетне децата тръгват на групички и обхождат съседските къщи, като пожелават на домочадието здраве и благополучие. Домакинята черпи с ошав и бонбони. По пола на "полезниците" стопаните предсказват какви животни ще се плодят през годината.
На този ден в някои краища на страната се прави обред само от омъжени наскоро жени и девойки, нарича се вардене на квас. Започва от нощта срещу Игнажден и се прави до Нова година, точно 12 вечери. Ритуалът се състои в следното: замесва се тесто с лековити билки и през нощта до него да го пази стои една омъжена жена, а останалите моми играят хоро, редувайки се през цялото време и така 12 вечери. На Нова година тестото се разделя и между всичките участвали в т. нар. вардене и се пази за лек и против уроки и магии. "Усещаме езическия вариант, но в същото време сме свързани и с родилните мъки на Божията майка, което е характерно за нашите народни традиции. Винаги съчетаваме православието с езическите си вярвания и на практика нашата църква остава толерантна към това т. нар. битово или езическо християнство", разказва етнографът.
С Игнажден започват Коледните празници
Най-важното е, че от Игнажден започват Коледните празници. В Източна България срещу празника е първата "кадена" вечеря. Трапезата е изцяло постна, най-възрастният от семейството я прекадява с тамян върху палешника на ралото. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. "Полезникът", заради благословията си, е обсипван с пшеница и сушени плодове, на някои места го даряват с риза, чорапи или кърпа.
Голяма част от Игнажденската обредност е насочена и към осигуряване на здраве и приплод на домашните животни.
Според православната църква св. Игнатий е наречен Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. Св. Игнатий пръв е въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, нещо което е прието по-късно и от другите християнски църкви. След неговата смела и мъжествена смърт, император Траян, разбрал, че "християните са добри и честни хора" и заповядал да ги оставят на мира и да "прекратят всяко гонение против тях".
Етнографът допълва още, че на Игнажден не се изнася нищо от дома и нищо не се дава назаем, за да не "излезе берекетът от къщи". През цялата нощ огънят в огнището не бива да гасне. Ако към дома се насочи човек, известен с лошите си помисли, и за това си има решение - стопанинът бърза да донесе преди него в къщи съчки и слама и да ги пусне в огнището, така предпазва от беди домочадието си.
По думите на Силвия Вутева повечето от тези обичаи се спазват и до днес, като това кой ще е първият гост, както постната трапеза и да не се изнася нищо от къщата.
Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник
Най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници в цялата българска етническа територия си остава Коледа.
Празничната коледна обредност започва първия ден преди Коледа, наречен Малка Коледа или Бъдни вечер - 24 декември. Празникът е строго семеен.
“Да направим добро" беше мотото на коледното тържество с децата от детските полицейски управления (СНИМКИ)
Още от ранно утро започва подготовката на бъднивечерската трапеза. Около нея е съсредоточена основната част от обичаите и обредите характерни за Коледа. Мъжете отиват с колата за дърва в гората, освен че трябва да я напълнят догоре и на върха да поставят клон от плодно дръвче, трябва да отсекат и специалното дърво, наречено бъдник, за бъднивечерския огън. Това дебело дърво, трябва да поддържа огъня и светлината през цялата нощ, за да "освети пътя на Божията майка, когато тя "дойде за вечеря". Това се спазва основно в селата Българене, Смочан и Деветаки. Пепелта от това дърво се запазва. Напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват при уплаха и уроки. Вечерта момите пък пускат дрянови пъпки в огъня. Щом пъпката пукне силно, това е знак, че девойката скоро ще се задоми.
Особено внимание при подготовката за Бъдни вечер се отделя на обредните хлябове
Особено внимание при подготовката за празника Бъдни вечер се отделя на обредните хлябове. Те се месят винаги от стопанката, която си облича задължително нова премяна.
Хлябът, въпреки голямото разнообразие, обикновено е боговица - голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто, най-често кръст, цветя или неща, свързани със стопанската дейност в близкото ни минало, като кошара, орач, бъчва и др.
Хлябовете, предназначени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени коледен колак, вит , превит кравай, момински, защото се приготвят от момите за техните избраници коледарите.
След като изпече хлябовете, стопанката на къщата приготвя ястията за трапезата. Съобразно християнската традиция, заради постите, яденетата също са постни и са 7 или 9 на брой.
Докато кипи суетнята около гозбите на огнището, из селото тръгват да коледуват малките момчета, преметнали шарени торбички, обикалят близки и роднини, които ги даряват с кравайчета, парче сланина за следващия ден, когато е краят на Коледните пости, сушени плодове и орехи.
Софрата на Бъдни вечер до края на 19-ти век се поставя в средата на стаята върху слама, от която се връзват плодните дръвчета, за да раждат, и на нея се нареждат ястията: варен боб, варено жито, пълнени чушки и сарми, ошаф, тиквеник и паничка с мед, лук и чесън за предпазване и за здраве. На трапезата се слага още сурово жито, царевица - от всичко, което семейството произвежда.
На Бъдни вечер е първата кадена вечеря, на някои места първата е на Игнажден, прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата. В Тетевенските села след вечеря всеки чупи орех и по него гадае за своето здраве през идващата година. След вечерята всички се събират край "бъдника" и чакат с трепет коледарите, които влизат във всеки дом, редят коледни песни и изричат благословии за сполука в семейството. Вярва се в магическата сила на словото, коледарските благословии, произнасяни от водача на коледарите, да се сбъднат. Коледарите са пременени в нови празнични дрехи - абички и тъмни пояси, на калпаците си имат китка здравец и носят тояги, на които нанизват дарените обредни кравайчета. Репертоарът от коледни песни и благословии в нашия край е много богат и всичките като молитва, целят здраве, берекет и благополучие и сполука, добавя Силвия Вутева.
По думите й на Коледа се яде свинско месо, като по традиция на 25 декември се коли прасето, от което се прави сланина, кървавици, месото за вечерята.
Коледните празници са три дни, като краят на календарната година бележи празникът Стефановден - 27 декември, който обредно също е свързан с осигуряването на богата реколта.
Украсяването на коледно дръвче идва като езически ритуал
Етнографът разказва още, че празниците през декември се свързват и с коледната елха, която се украсява на Никулден.
"Битовото християнство приема езическите ни ритуали. Коледното дръвче идва като езически ритуал. Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Елхичката заради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, е била символ на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали около свещеното дърво, първи германците започват да се молят за идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи", пояснява етнографът.
По думите й германските племена спазвали култа към елхата много преди да започнат да се спазват традициите, свързани с християнството.
Първоначално всяко семейство имало свое коледно дърво, като през 17-ти век го украсявало с гирлянди, покривани с истинско сребро, което не след дълго било заменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като алтернатива на сушените плодове. На върха на елхата започва да се поставя звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време започнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, около които се организирали тържествата за празника.
Видът на сияещото дърво предизвиквало такъв възторг, че скоро обичаят започнал да се разпространява и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и около 1840 г. в Англия и Франция, отбелязва Силвия Вутева.
Най-вероятно в края на 19-ти и началото на 20-ти започва и в България да се украсява коледно дръвче. Най-късно започват да се радват на коледната елха в Русия и в Америка, допълва тя.
Свалянето на коледната украса става на Ивановден, уточнява етнографът.
