Правителството не знае колко фирми какво количество боклуци внасят Някой изкарва много пари за сметка на здравето ни
Уважаеми господин министър,
Дами и господа народни представители,
Какво разбрахме от отговорите на министъра на околната среда и водите? По конкретния случай – за боклука от Италия, за който италианската преса писа, че е схема на италианската мафия и че е предназначен за България. Отговорът на българското правителство е: „ МОСВ не е давало разрешение и италианците не са ни уведомили“. Господин министър, Вие не попитахте ли италианската страна след като прочетохте тази тревожна информация? Вярно ли е, че това количество е предназначено за България, кой от италианска страна стои зад това, кой от българска страна чака този боклук и какво можете да направят службите на двете държави, за да пресечете този канал за зариване на България с нерегламентирани боклуци.
Не, българското правителството и българското министерство не са проявили никаква инициатива - ще се размине, никой няма да чуе и ще се потулят нещата.
Второто, което разбрахме - българското правителство и министърът не знаят на колко фирми са дали разрешително да внасят боклуци, какво количество са разрешили и къде се намира то. Говорим за официални данни. Тъй като министърът ни информира, че има регламент да не надвишаваме ½ от капацитета на България при вноса на такива отпадъци и че това всичко минава през неговите ръце. В същия момент ни казва: „Не знам на колко фирми съм разписал, какво количество съм разрешил и не знам къде се намира този боклук в България“. Вие, уважаеми колеги, благодарите на министъра за „свършената работа“ – това сериозно ли го правите?
На трето място – контролът. Какво разбрахме от министъра? Отново пълен административен хаос в контрола. Митниците отговарят на границите, МВР отговаря вътре в страната, РИОСВ отговаря за сметища. Тоест никакъв контрол. Министерството издава решение само по документи и очевидно тук е проблемът – по документи влизат суровини за рециклиране и производство, министерството си гледа документите – всичко е „наред“, разписва, пуска и няма никакъв контрол вместо тази суровина какво влиза. А очевидно влизат отпадъци. И си прехвърлят отново отговорността от институция на институция.
Ние бяхме вчера на едно такова място - с една италианска фабрика за суровини, която трябва да преработва до пластмасови продукти. Този италиански инвеститор иска да ползва водохранилището на селото, което е за питейна вода, да измива този отпадък и от това измиване, да пусне водата в реката на село Яворец. Как ви изглежда това? Като сериозно инвестиционно намерение или превръщането на България в сметище за всякакви боклуци, в терен на икономически интереси и много пари. Много пари, за сметка на здравето на българските граждани. Искаме чиста вода, чист въздух, чиста земя и храна. Изискваме незабавни мерки – не общи приказки, каквито чухме днес тук. Изводът ни е – нямате информация или я криете, няма контрол върху целия този процес. Някой изкарва много пари от това, а българският народ се трови. Това не може да продължава така. Ние ще продължим с темата, ще внесем проект за решения, които правителството трябва да изпълнява. Те ще бъдат с една цел- спасяване на природата на България, запазването на здравето на българина, гарантиране на всички чиста вода, храна, земя и опазване на хубавата ни България - от това да я превърнете в сметището на света.
