Кризите са неизменна част от битността, че и от душевността българска.
Преди 1989 г. беше кризисно снабдяването с маслини, с червен пипер, тоалетната хартия беше дефицитна и командированите в София хора от провинцията се качваха на влаковете за родните си места обкичени с "гирлянди" от важния аксесоар. По-късно ни сполетя енергийната криза - бензинът и нафтата също станаха дефицитни. Колите с АГУ непрекъснато вкарваха в приключение водачите си - газстанциите в България се брояха на пръстите на двете ръце и шофьорите висяка с часове на километрични опашки.
По някое време, въпреки АЕЦ-а, имахме и криза с електричеството и кварталите в градовете се захранваха с ток по график - 2 часа свети, 2 часа - на тъмно. Хората се шегуваха, че живеем в дискотека.
В първите години на демократурата ни сполетя и водна криза и софиянци се разпознаваха отдалеч по миризмата, защото кметът на столицата, проф. Янчулев, хидроинженер, източи яз. "Искър" и езерото "Панчарево". Водата изчезна по неизвестни и до днес причини.
В наши дни водната криза е в Перник, Ловеч и Плевен и ароматизира около 300-350 хил. български граждани. Управниците се оправдават с овехтялата и амортизирана водопреносна мрежа, както и с това, че за последните 30 години у нас не е построен нито един нов язовир, а построените вече язовири са опасни и плачат за ремонт на стените и останалите си съоръжения. Защо не построихте нито един нов язовир, господа-другари? Защо не подменихте спуканите тръби, от които изтичат близо 70% от питейната вода?
Управниците се правят, че не помнят и не знаят кой е бил на власт през последните 30 години, както и че през най-последните 10 години на власт са ГЕРБ и присъдружните им разбойници.
Всичко това е така, защото нито един премиер през последните 30 години не можа да напише на един бял лист какви са приоритетите на България през следващите 5, 10, 15 и 20 години занапред. Т. е. нямаме визия, нямаме доктрина за обозримото и по-далечното бъдеще. Защото ни управляват некадърници, неспособни да видят нещо по-далечно от носа си.
В годините на соца имаше някакво примитивно планиране, проектираха се петилетки, чиито цели се реализираха за 3 години, в съкратени срокове и по насрещни планове. Но все пак имаше някакви перспективи в мъглата на бъдещето. Сега няма нищо. Даже и мъглата тъне в мрака на нашите предчувствия за предстоящи кризи.
Да живее нашето благоденствие, пък ние, ако ще да мрем!
Л. Кольовски, Фейсбук
