Православната църква чества Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец - днес е Игнажден.Според народните вярвания на този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
На този ден жените не трябва да работят, поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко. Според поверието на Игнажден, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Св. Игнатий е един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях. Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Най-известното за празника народно поверие е, че е от значение какъв човек ще ти влезе първи в дома на този ден. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през следващата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за берекет.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло.
Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
Има и "народна метеорология", според която: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Още народни поверия, свързани с празника са: Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат. Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
