Не знам кой е писал тазгодишното слово на обитателя на Боянските сараи Ахмет Доган, но очевидно се е постарал доста. Този път са казани много верни, макар и отдавна известни неща. Останала е обаче познатта помпозност и сложност на изразяване, която хвърляше в мъгляв екстаз неговите сподвижници, комисари и обикновени лакеи. Лакеите най-вече.
Словото е дълго, мислите – щедро разтегнати. Едно нещо обаче се набива на очи и сякаш кандидатства за камъче в обувките на домораслите политици, пръкнали се от различни полози, включително тези на уличната престъпност.
Доган ни казва: „30 години преход, 30 години ДПС“. И допълва: Произнася се сравнително лесно. След което добавя още, че „започнеш ли да я осмисляш (фразата) в реални измерения като мотивация, модели на политическо поведение с действия и противодействия, имаш чувството, че по-скоро се занимаваш с драматургия, а не с политика".
Прав е: драматургия, а не политика посяхме и отдавна жънем бури. И „30 години Преход – 30 години ДПС“ лесно се произнася, но трудно се преглъща.
Доган ли не знае това. Той участваше в писането на този сценарий: театрална политика наместо реална политика, а зад кулисите да се разграби всичко, което става за разграбване.
В същото време Доган, или който е писал обръщението, изпада в противоречия. Меко казано.
„Защитният рефлекс на демокрацията изтласква напред необичайни личности, партиите стават по-социални. Политическата необходимост от рестартиране на политическия модел на обществото в една или друга степен се осъзнава, но сравнително по-малко се изговаря или се отлага във времето“. И как 30 години ни се предлага драматургия, наместо политика и в същото време партиите стават по-социални? Алкохол или хапче за биполярно разстройство са се намесили в тази заплетена комбинация...
Но нека си пестим време, а и нерви. Доган, или който и да е авторът на словото, наистина е казал верни неща като това, че внесените отвън демократични модели не са сработили у нас, не само поради специфичните условия, но и поради липса на качества у „вносителите“. Казва още, че да пишеш история понякога е и по-значимо от това да правиш история. Вярно е, но не е негово откритие. И децата знаят клишето, че победителите пишат историята. След поредните победители обаче идват техните победители и почват да пренаписват случилото се някога. И така, докато всеки път се получи нещо, което да удовлетворява жаждата за величие на властниците в момента.
Изобилието от фрази насмалко да удави някои проблясъци в словесното предновогодишно Доганово море. През цялото време обаче той говори като страничен наблюдател, вместо като участник в процеса, който прокуди над 2,3 млн българи в чужбина и закотви 1,6 милиона останали тук под прага на бедността. Доган отбелязва, че много неща не са се случили, но забравя да спомене, че всички неща, които той си пожела – му се случиха. За него и кръгът около него Преходът се оказа вълшебната лампа на Аладин, която ги направи приказно богати. На гърба на останалите. Доган е пропуснал да спомене кой е Али Баба и кои са четирийсетте разбойници. Дали отговорът, или поне част от него, не е скрит във фразата „30 години Преход – 30 години ДПС“?
Само един пример. Когато банкерът Цветан Василев се среща с Доган през 2014 г. в сараите и му казва, че Делян Пеевски е предприел брутална атака срещу него, банката и много от фирмите под негово управление и трябва да бъде спрян, лидерът на ДПС му отговаря: „Късно е“. Каквото и тълкование да се даде днес на този отговор, то във всички варианти означава, че Доган е знаел за готвената атака, знаел е, че банката ще бъде фалирана. Знаел е също че участват прокуратурата, политици, министри, хора от МВР и тайните служби, както и хора от обкръжението на самия Василев. Днес нещата се поднасят като драматургичен материал, както казва самият Доган. И победителите със спокойна съвест или без такава пишат някаква история, представяна за автентична.
И в това си предколедно мероприятие Доган опитва да заблуди всички с някакви актуални разсъждения, дълбоко аналитични прозрения и мъдри изводи. Тези които ще му кажат, че се е получило страхотно, ще са обичайните лъжци, проточили лиги в очакване на бъдещи порции от баницата. Същото е когато Доган придобива за жълти стотинки ТЕЦ „Варна“, която струва милиони, строи и обитава резиденции-дворци, охраняват го десетки държавни и частни бодигардове, а на отрудените турци се представя за месия.
За тези неща той не говори. Стоварва цялата отговорност за несполуките на Прехода на гърбовете на политици и управници, сякаш той е бил някъде другаде през тези 30 години. Не, той беше тук и най-много от всички негодници, случайници и хитреци из етажите на управлението, се възползва от драматизираният Преход за свои лични и на кръга му цели. И понеже винаги, със завидна алчност участва чрез ДПС в различни управления – официално и задкулисно, отговорността му пред днешната реалност е най-голяма. Но очевидно Доган знае онази мисъл на Хитлер, че хората вярват най-лесно на най-невероятните лъжи, и я прилага успешно. 30 години…
Освен това, нека Доган се постарае повече, за да се обясни как така един път твърди, че в момента няма условия, нито кой да зададе нови идеи, които да предполагат предсрочни избори. В следващия абзац обаче е категоричен, че е нужен рестарт. Кое от двете, философът от Дръндар, не уточнява, което създава впечатление за обърканост, гарнирана с претенциозност.
Ден преди догановото писание, се е случило едно друго събитие. То обаче тъне в мистерия и загадъчност, по подобие на сбирките при Доган. Става дума за информация, че новият главен прокурор Иван Гешев е дал нещо като прием, почерпка или коктейл в хотел InterContinental (Радисън) срещу Народното събрание. За отбрани или подбрани хора: колеги, големци, политици и пр. Оставете обикновеното любопитство кои са присъствали и кой е плащал сметката. По-интересно е друго. Докато в центъра на София са се вдигали наздравици за здравето и таланта на Гешев, италианските служби и прокурори проведоха невиждана от години в Европа акция срещу мафиотски структури на Ндрангетa. 334 души са арестувани, над 450 са разследваните. Сред арестуваните има политици, високопоставени служители в полицията и службите, също на прокуратурата, кметове и пр. Действано е също в Германия, Швейцария и България, съобщават в Италия. Но… Оказа се, че тук никой не бил уведомен и нищо не знае. Каза го вътрешният министър, който най-вероятно е бил сред гостите на купона в чест на новия главен прокурор. Не е знаел и Гешев, защото ако знаеше, нямаше да пропусне да си припише заслуги за мащабната операция. Неосведомеността на нашите служби и прокуратура, че българка е замесена в мафиотски мрежи, е много показателна. Или някой не ни вярва и ни държи настрани от подобни информации, или пък е преценено, че няма с какво да сме полезни.
Двете мероприятия – това в догановите сараи и почерпката за/на главния прокурор може би съвпадат случайно. Но няма никаква случайност в тяхното знаково отражение върху ситуацията в страната. Дали е случайно съмнението, че именно ДПС има решаващата дума кой да оглавява прокуратурата и службите? И най-важното: време е да проумеем, че наистина има паралелна държава и тя се управлява от Боянските сараи и прокуратурата. И когато Доган говори за рестарт, а мълчи за престъпленията по време на Прехода, в които името му е замесено, може би има предвид новата форма на управление – диктатура на прокуратурата. Идея, родена в централата на този кръг х-л „Берлин“. Един проект, за който се говори отдавна, но никой не изрича на глас. Целта е прикриване на престъпните следи на Прехода и отстраняване на немълчащите за тези престъпления. Поредна конспиративна теория, ще опонира някой. Това е гледна точка, позиция. Пък и самият Доган казва, че става дума за драматургия, а не за истинска политика. Какво по-ярко признание за решаващата роля на задкулисието в живота ни? Това е България на дъното в Европа, където при повече граждански гняв и воля можеше да не е. Сега задкулисните мафиоти нямаше да ни дават акъл, защото щяха да са на друго място, а не в резиденциите, придобити с наши пари. Превърнахме се в страна, която разпиля децата си и се остави в ръцете на политически джелати.
Огнян Стефанов
