Днес Иван Костов навършва 70 години. Не видях и не прочетох някой да се е засилил от властимащите да оцени стореното от него в трудно време, да му прати приветствен адрес, да го предложи за висш орден, да каже добра дума.
Не случайно паралелът е със Стамболов. Убийството на личността е точния термин. Какво ли не направиха? Защото се страхуваха от него.
Ще кажа още веднъж - като всяка личност, и той не е перфектен, труден е за работа, защото постоянно трябва да си на висота, не търпи пунтамари и неподготвени люде.
С времето се научих да ценя хората не за това, което не са, а за това което са.
Не виждам много като него, с които животът да ме е срещнал и с които да се гордея че съм работил с и за тях.
Няма значение че няма да го оценят, че няма да му дадат "Стара Планина", че няма да го поканят за му вземат мнението. Няма никакво значение.
Сложете го до Борисов, Доган, Първанов, Пеевски, Станишев, Виденов, Нинова и т.н. и ще намерите главната отличителна черта - той беше държавник, мислеше стратегически. Стърчи, дори с грешките си и несъвършенствата си. И днес ако ги викнете на изпит пред народа по знания, начетеност, по управленска култура ще ги остави далеч зад себе си. Защоте чете повече, защото осмисля повече, защото слуша повече и знае повече.
Какво направиха ТЕ, гореизброените, от Доган до Борисов, с безграничната си власт вече 30 години и какво направи той само за четири? Защото на тях не им пука за държавата, а за кръговете, за парите, за личното и групово благоденствие. Убеден съм, че ако Костов беше останал на власт, разбира се със сегашната мъдрост и смирение, България щеше да излети в друга орбита, а не да крета на опашката и тези пред нея да увеличават дистанцията.
Борисов вече десет години мъчи властта и никаква идея за стратегия, цел, посока, увереност и негова и на народа че знаем къде вървим.
Иван Костов започна реформи, с ясното съзнание, че тази държава има нужда от институции и правила.
Не беше най-добрия партиен лидер, но беше и остава държавник, какъвто нямаме.
Той остава като трън в очите на посредствените ни управленци, на тези които драпат за власт като средство за личен келепир. Костов е един от малкото примери и поводи за надежда и уповение, че има и друг тип управление - смислено, образовано, мъдро.
Дай боже Бог да бъде с него, със семейството му, с децата и внуците му - за да се радва и да продължава да респектира властимащите, дори със сянката си и със отсъствието си от върховете на властта и от медиите.
Честит Юбилей!
Илиян Василев
