Коледа е и си мисля: Колко му трябва на човек да е щастлив? Пенсионирана учителка се наредила на благотворителна опашка пред ресторант: Една топла супа и наденичката с бобец ми стигат. Топли и вкусни са. Защо е там – тя си знае. И ние знаем… До нея млад, премръзнал в тънко палто мъж мечтае автогарите и гарите да не се заключват по празниците, та да полегне на топло…
В моловете е суматоха. Два часа чакане с колата, да се отвори място на паркинга. После те поема ниагароподобния поток. Роботи с трескави погледи, програмирани да харчат, да са в играта. Елате ни вижте!
Рояк политици са се пръснали по слънчеви острови, подложили бели тела под журещо слънце. Ядрото е в Дубай. По традиция. Бутици, шампанско, колие за съпругата, колие за любовницата – чували сте как е.
НСО - верен страж на Родината... Пардон - на елита. Денем и нощем, на празник и в делник. Винаги верни на управляващите. И на Доган и Пеевски, естествено. Лимузини хвърчат, шофьорите носят пакети, торби с покупки, подаръци за роднини и началници – чели сте как е.
Вик в празничното утро: В Перник пуснали водата! Глъч и суматоха. Пълнят се бидони, перат се дрехи и чаршафи, къпят се бебета и болни, печките поемат гозбите. Покрай суетнята увеличили цените на водата, ама кой да ти гледа... Нали се позамихме!
Правителството с горд отчет за празника. Подредена държава, ширнали се полета и магистрали. Помислено е за всички: за бедни, за богати. За вторите доста по-щедро – досещате се как е.
Премиерът поздравява и желае много здраве. И да сме заедно, - пише го във Фейсбук.
Президентът и той с топли пожелания към всички.
Така се прави по Коледа.
Летят есемеси, сипят се поздравления, вдигат се наздравици. Търговска жътва – усещате как е.
Българите в чужбина изпратили един милиард на българите в България. Така родители и роднини турят нещо прилично на трапезата. Властта нарича това „инвестиции отвън“. Но вие, естествено, знаете как е...
Помните ли Юго, Виктор Юго? Казал някога: Бедност и богатство – два сравними гряха.
Има една българска поговорка: Сит на гладния не вярва.
По Рождество много личи…
Огнян Стефанов
--------------------------------------------------------
Иван Вазов написал отдавна едно нещо, което и днес звучи като разтревожена камбана…
ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
"Елате ни вижте"
Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
"Елате ни вижте"
Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
"Елате ни вижте"
Тегло, запустенье!... Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля...
"Елате ни вижте"
И вечно труд тежък и пот непрестанни -
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
"Елате ни вижте"
И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
"Елате ни вижте"
"Елате ни вижте!" - той моли и стене, -
вий, мъдри велможи, от нази гоени...
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени -
"Елате ни вижте"
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете - вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
"Елате ни вижте"
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили -
"Елате ни вижте!"
