От началото на годината до средата на декември у нас са станали 6413 тежки катастрофи. В тях 594 души са загинали, а над 8000 са ранените. Средно на ден у нас живота си на пътят губят двама души.
Ако тенденцията се запази, боят на жертвите ще изпревари този от 2018 г., когато при пътни злополуки са загинали 611 души, предава Би Ти Ви.
„В България броят на убитите на пътя на 1 млн. души е 98 души. Това е една голяма цифра, която ни отрежда първото място в Европа. Три пъти по-малко е броят на загиналите във Великобритания, например”, каза Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите.
По думите му причините за тази статистика са комплексни.
„Като се започне от обучението, което много хора смятат, че не бива да се реформира, а ние сме дълбоко убедени, че това е необходимо. То трябва да е адекватно и да се променя пропорционално на пътната обстановка”, обясни Георгиев.
„България е единствената държава в света, в която искаме диплома, за да караме шофьорски курс. Ние сме една от малкото държави, в които КАТ издава книжката. Това не е нейна работа”, на мнение е Георгиев.
„В последно време се забелязва един наплив на неуспели да се реализират в живота хора и решават, че тук е мястото да станат експерти по безопасно движение и да намерят своето призвание. Жалко, че държавата ги допуска до тази тънка материя, от която зависят много човешки животи”, каза още той.
„Навъдиха се институти, академии, университети по пътна безопасност. Ако погледнем какви хора са там, някой е завършил педагогика, друг е бил началник в полицията. Но това няма нищо общо с експерт”, допълни Красимир Георгиев.
„В основната схема, гарантираща безопасно движение, а тя е човек-път-автомобил, човекът е поставен на първо място. Той със своето знание, поведение и манталитет може да компенсира до голяма степен недостатъците на останалите два фактора. Затова във всички страни основната роля се възлага на задкормилното устройство – водачът, който стои зад волана”, коментира Георгиев.
