Глобално затопляне предстои и никой не може да го спре, защото то ни най-малко не е обусловено от човешката дейност.
Дали ще намалим емисиите на парниковите газове в атмосферата или няма да ги намалим, това твърде малко ще се отрази на затоплящия се климат на земята. Тези промени просто не зависят от човека, а са съвкупност от много фактори, повечето от които космически и затова вредните емисии са на последно място по значение за климата. Те по-скоро касаят здравето на хората и въпросите относно изчерпващите се енергийни ресурси.
Истината обаче е, че затоплянето вече не може да се спре, защото в началото на 21 век оста на земята се отмести с повече от 1.5 нагоре и това поставя началото на лавинообразен процес в климата, който ще се засилва все повече. Това се крие от обществеността като и част от самите учени отричат тези твърдения, обслужвайки едни или други интереси. Те се концентрират върху по-незначителни фактори, водят неясни войни между себе си и пренебрегват страшната истина, че трябва да се преустроим на други релси..
Затоплянето на климата е арена на борба между две категории учени, които имат напълно противоположни мнения за него. При защитата на тезите си те залагат приоритетно на определен фактор, който смятат за определящ.
Групата на изследователите, които считат че Слънцето е основния фактор за климата на нашата планета напълно отричат фактът на Глобалното затопляне и дори говорят за Глобално застудяване. Сред тях например са и български учени като проф. д-р Борис Комитов, който е съдател на т.нар хелиоцивилизационна хипотеза, т.е за определящото влиянието на слънчевата активност върху климатичните промени на земята. Подобни тези се поддържат и от много други учени и в България и в света.
Те считат, че има пряко отношение между слънчевата активност и слънчевата светимост. Тя е най-висока около максимумите на най-известните 11-годишни слънчеви цикли. Те от своя страна също не са еднакви и зависят от още по-големи цикли от по 60-65 години, 100 години, 180 години, 210 години и такива, които определят цели епохи от по 24.000 години и 100.000 години. Наблюденията сочат, че в средата и края на 20 век слънчевата активност е била максимално висока за целия 400-годишен период на наблюдения върху Слънцето. Това е и най-активният период на нашето светило и за последните 100 години, когато слънчевата активност постепепнно се е усилвала с малки изключения през 1939г.-1945г. Този процес обаче според привържениците на глобалното застудяване е приключил в началото на 21 век. В момента Слънцето е навлязло в обратния процес на свръхвекови минимум, което ще доведе до една по-студена епоха в бъдеще. Това заключение се обусавя от наслагването на минимумите на няколко цикъла - 11 годишния, 65-годишния и 210-годишния. Този минимум, определен от група учени от САЩ, Италия и Русия се счита, че ще започне между 2005г.и 2010г. и ще обхване цялата първа половина на 21 век.
Накратко казано в последните изследвания върху Слънцето се забелязват няколко съществени фактора:
1. Общото магнитно поле на Слънцето е най-слабото от 50 години насам. Платността на слънчевия вятър е рекодно ниска за последите 40 години.
2. Налице е намаляване на слънчевата светимост след 2006г., даже под обичайните граници за слънчев 11 годишен минимум.
3. Наблюдава се дълбок и дълъг петнообразователен минимум. От април 2006г. до февруари 2009г. има около 480 дни, в които на Слънцето не се е виждало нито едно петно. /Петнообразователната дейност на нашата звезда е показател за слънчевата активност и оттам за слънчевата светимост./
През 2008г има рязко снижаване на геомагнитната активност. Според някои учени ледената покривка на Антрактида се увеличила с 5 %.
От 1997г. се разглежда и възможността за захлаждане вследствие на галактични космични лъчи /ГКЛ/, чийто потоци към земята се засилват при ниска слънчева активност. Тези лъчи предизвикват йонизация в горните слоеве на атмосферата и при взаимодействие с водни пари и в присъствието на серни съединения образуват по-голяма облачност. Това води до увеличаване на отражателната способност на земната атмосфера и оттам до застудяване на земята.
Не на посредно място е твърдението на много общественици и учени, че с темата за глобалното затопляне се спекулира за политически и финансови цели и временното и вероятно отминаващо затопляне се използва за печалби. Върху държавите, които надвишават квотите на вредните емисии тегнат тежки глоби, а тези които имат излишък могат да ги продават на трети страни срещу солидни суми. Квотите пък допълнително ограничават възможностите на бедните страни от третия свят да развиват индустрията си и това допълнително ги обрича на още по-голяма бедност и страдания.
От другата страна на барикадата стоят изследователите, които утвърждават, че от началото на индисутриалната революция в края на 19 век, човечеството със своята дейност значително е изменило климата като нивото на въглеродния диоксид се повишило с 20%, на азотния окис с 19%, на метана със 100 %. Вследствие на това по-голямата част от учените търдят, че се наблюдава парников ефект и планетата се затопля. В подкрепа на своите твърдения те доказват чрез изследвания, че за последните 100 години средната температура се е повишила с 0.7градуса, а в Аляска, Сибир, Гренландия и Западна Антрактида с 5 градуса. Сателетните изследвания на НАСА за последните 10 години показват, че топенето на ледовете в Антрактида се е ускорило със 75%. Ледената покривка на Арктика се разтопява с още по-големи темпове, което показва, че процесите в северното полукълбо са още по-бързи. Един от учените, които категорично смятат, че глобално затопляне има е проф..д-р Христо Пимпирев, който е преживял 8 години на Антрактида и е Директор на Националния център за полярни изследвания. Той счита, че периодичните изменения в климата са и в резултат на промени в характеристиката на земната орбита и положението на планетата спрямо Слънцето.
Неизбежни промени в климата независимо от човешката дейност, обявяват и двама български учени: проф. Рангел Гюров от Нов български университет и проф. Бойко Рангелов от Геофизичния институт на БАН. Те категорично смятат, че Земята е отклонила своята ос и това влияе на глобалните атмосферни процеси. И ако погледнем какво се случва около нас в последните 5-6 години неизбежно ще се съгласим с тях. Ето и няколко цитата от техни изказвания: „Лятото закъсява заради промяна на позициите на Тропика на Рака с около 1.5 градус на север. Причината е в ротациите на масите в обема на Земята. Променя се и наклона на планетата, който по принцип е 23.5 градуса. Това пък ще измени скоростта на въртене на Земята около Слънцето”. „Промените в земната ос водят до земетресения, вулканични изригвания и цунами. Измененията не са периодични, а със случаен характер и не могат да се прогнозират.”
Лекото изправяне на оста на Земята и варирането на нейните стойности в момента под 22 градуса няма нищо общо с човешката дейност и с отделянето на парникови газове в атмосферата. Това обаче създава условия наклонът на слънцегреенето да е много по-пряк и това директно въздейства върху затоплянето на планетата особенно през зимата и повече в северното полукълбо и най-вече в Арктика.
Промяната на наклона се длъжи на тектоничните движения на земята. Плочите се движат и това води до промяна на тежеста на планетата. Когато съотношението между масите в северното и южното полукълбо се променят се създават условия за промяна на наклона на оста. Редица наблюдения в последната половина на 20 век показват действително, че контитентите се движат на юг. Проф. Гюров твърди, че България се е предвижила вече със 150 км по на юг и климатът ни постепенно ще става като гръцкия. Това важи и за всички европейски страни. Това съчетано с промяната на наклона на слънцегреенето върху северното полукълбо ускорява много от промените. „Нашата хипотеза противоречи на схващането на учени от Кембридж, според които промяната на климата се дължи на Гълфстрийм. Те обаче не могат да обяснят защо се променя температурата на течението.” обяснява проф.Гюров.
По отношение на астрологията също няма спор по въпроса, че Глобално затопляне предстои и никой не може да го спре, защото то ни най-малко не е обусловено от човешката дейност. Климатът на земята се определя почти изцяло от космически фактори. Ролята на Слънцето действително е основна, но тя изцяло се ръководи от влиянията на Зодиака. Основен момент е и движението на цялата Слънчева система около галактичния център и респективно райноте, през които тя преминава.
Иначе как бихме си обяснили, че поредните промени в климата настъпват абсолютно точно заедно с настъпването на новата астрологическа епоха на Водолей. Предишната такава промяна е станала точно след Рождество Христово, когато епохата на Овен сменя епохата на Риби. Във всички учебници по история е написано, че Великото преселение на народите, което на практика създава и България, е в резултат на рязко застудяване на климата точно около 2-3 в. след. Р.Хр. Епоха на Риби се характеризира с влажно и студено въздействие, а Овен е бил по-топъл и много сух.
През 1914г. съзвездие Водолей застъпи към точката на пролетното равноденстие, припокривайки я заедно със съзвездието на Риби. Този факт неизбежно ще въздейства върху следващите няколо хилядолетия, както в исторически, така и в климатичен план. Водолей е по-топъл, доста по-сух, силно радиационен, непредвидим и неочакван, свръхтехнологичен. Един от символите му е внеапно появяващата се в небето гръмотевица.
Тези факти напълно съвпадат и с твърденията на Учителя за постепенното движението на Европа на юг и естественото изправяне на земната ос. „Северните страни отиват на юг, там ще става от ден на ден по-топло, климатът ще се измени” -Беинса Дуно 1923г., и още предсказания за епохата на Водолей: „Всичко се променя, например скованият Сибир има бъдеще, понеже климатът там ще се стопли”, „Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания и земетресения.”, „Великата духовна топла вълна, която идва сега в света руши ледовете и ги превръща във вода.”
Промяната на наклонът на земната ос в началото на 21 ще доведе, както до постепенно затопляне на климата, независимо от слънчевия минимум /и слава Богу, че се случва в минимум/ и до характерните за Водолей резки и непревидими аномалии; повишаване на максималните температури и понижаване на минималните. Внезапните амплитуди ще предизвикват промени в плътността на атмосферните маси и ще доведат до условия за непрестанни колебания на климатичните условия. Така ще възникват много повече бури, потопи и торнадо. Климатичните условия ще бъдат трудно предвидими, често неочаквани и с резки смени. Факти, за които вече не е необходимо да си метеоролог, за да забележиш.
И не на последно място по-високите температури се обуславят и движението на Слънчевата система около галактичния център и бъдещето подравняване на слънчевата елиптична равнина с галактическата равнина. Това преминаване ще препраща към земята много по-интензивни излъчвания от сърцевината на Млечния път и ще промени нейните честоти на трептене, а съответно и нейния климат. Хората също ще трябва да се променят заедно с това.
Въпросът е не дали има или няма глобално затопляне, а че то е неизбежно каквото и да правим. И това за съжаление геополитиците го знаят, но вместо да започнат да се подготвят за неизбежното, те са решили че могат и да потъргуват на негов гръб. Така огромни пари и сили се насочват към прехвърляне на виртуални проблеми, вследствие на което богатите ще стават за още известно, вече изчерпващо се време още по-богати, а бедните още по-нещастни.
Не е ли най-разумно да насочим цялата си творческа енергия към приспособяване и използване по-най-добър начин на новите по-топли условия, а не да харчим пари и сили за поредната търговия, този път на вредни емисии. Междудругото това ще се реши по-естествен път, когато природните богатства свършат, но като ограничават бедните, богатите ще си поживеят още.
Усилията би трябвало да се насочат към решаване на далеч по-важни проблеми като; пренаселеността на планетата и неграмотността, глада и изчерпващите се енергийни ресурси. Необходимо е да създадат и да не се прикриват истинските нови технологии /не еко горивата и слънчевите панели/ и да се толерира начин на мислене, който да доведе до един напълно нов и по-разумен живот. Старото вече свършва и най-добре е да приемем новото като му съдействаме с цялата си решителност и устрем. Иначе, както обикновено ще се озовем пред много ненужни страдания и болка.
Силва Дончева
