За религиозния човек надеждата е в пряка връзка с неговата вяра и любов. За християнина Бог, според думите на св. апостол Павел, е „Бог на надеждата“. Надеждата винаги е оптимистична, а не би могло да е другояче, тъй като нейната нравствена ценност се проявява в устремеността ѝ към бъдещето и в изграждането на по-благополучен и по-щастлив живот.
Това казва пред БНР ставрофорен иконом Ангел Ангелов, председател на столичния храм „Св. София“ и духовен надзорник на Софийска света митрополия.
С него е съгласна и Ваня Станчева, богослов.
Християнската надежда не търпи греха и злото, тъй като – по думите на св. Иоан Богослов, "който я притежава, очиства себе си“. Тя – надеждата – подтиква човеците да се развиват и усъвършенстват, да допринасят за бъдещето и за вечното спасение. Като упование за този свят християнската надежда е надежда както за обществото, в което християнинът живее, така и за човечеството. Осъществяването ѝ се гарантира от безпределната благост и любов на Бога, категорични са те.
Ето защо св. Иоан Златоуст пише: „Ако възложим надеждите си на Бога, ние ще бъдем в безопасност и на свобода“.
Огледаме ли се обаче в нашето общество, ще забележим, че най-рядко надеждите ни са свързани с Бога.
