Баща ми, Франц‒Йозеф Щраус, предвиди колапса на комунизма; сега трябва да поемете по път, свободен от корупцията и с общо европейско съзнание.
Моника Холмайер е евродепутат от ЕНП и дъщеря на легендарен германски политик от недалечното минало и голям приятел на България Франц-Йозеф Щраус. Щраус е бил министър-председател на Бавария и добър познат на някогашния генерален секретар на БКП Тодор Живков. Говори се, че в ранните 80‒те години именно пред Франц‒Йозеф Щраус Живков изразил желание България да стане член на Европейската Общност. Понастоящем Моника Холмайер е член на Комисията по бюджети, на Специалната комисия по финансовата, икономическа и социална кризаи на Делегацията за връзки с Китайската народна република.
интервю на Ана Кочева
‒ Г‒жо Холмайер познавате ли България?
‒ Познавам България от многобройни разкази и точно заради тях реших, че непременно трябва да посетя страната. Тези разкази събудиха моето любопитство до такава степен, че си казах ‒ задължително ще дойда. Същевременно обаче би било абсолютна лъжа, ако кажа познавам България.
‒ А какви бяха тези разкази?
‒ Това бяха разкази на баща ми, на брат ми, самата аз бях един път набързо при вас, но то беше след промените. А от баща ми съм чувала неведнъж как той, идвайки в България, се е опитвал да сподели с тогавашното комунистическо ръководство ценностите на свободната, демократична, себеосъзната Европа, което със сигурност не е било лесна задача. Но той беше от онези, които дълбоко вярваха, че хората трябва да бъдат свободни, независимо от това в коя част на Европа живеят и без да се притеснява от мнението на политическите си противници, артикулираше открито своето становище. Това със сигурност е принос.
‒ У нас разказват, че тогавашният партиен и държавен ръководител Т. Живков направо попитал баща ви как България да стане член на Европейската Общност.
‒ Имало е много епизоди от този порядък в срещите между двамата. Още повече, че става дума за едно време, в което моят баща вече беше сигурен какво е надвиснало над комунистическите страни; през 83‒84‒85 г. у него нямаше никакво съмнение, че цялата комунистическа империя е изправена пред колапс поради стопански и финансови причини преди всичко. Тогава се водеха много разговори за това как на рухващите икономики може да се даде живителен тласък, как да се направят първите стъпки към навлизането на частни форми. В България той споделяше своя опит от социалното пазарно стопанство, говореше се и се работеше за интензивно сътрудничество между германски и български фирми. Въобще правеха се стъпки за развитие в една посока, за което никой не допускаше, че ще се случи толкова бързо.
‒ Наистина бързо, сега вече България не само е член на ЕС, но предстои да има втория си еврокомисар. Българският външен министър Р. Желева вече е и вицепрезидент на ЕНП. Какво очаквате от нейната работа?
‒ Да, това е точно така и аз желая много успех на г‒жа Желева. Аз я познавам лично от няколко месеца и зная, че тя притежава много прецизно усещане за сътрудничеството между ЕК и ЕП, има много добри експертни познания, но и куража по един много свеж и приятелски начин да изговаря и не дотам приятни за ухото неща, когато е наложително те да се кажат. Това е даденост по природа и е много важно. И още нещо важно: г‒жа Желева умее да изслушва, а това е съществено, когато има добри идеи. Сигурна съм, че в ресора, който ще получи, тя ще осъществи интензивна работа и бързо ще обхване детайлите, а като приложи и собствения си опит, безусловно ще изпълнява задачите си перфектно.
‒ Налага ли се често да се хвърлят мостове между ЕК и ЕП? Това като че ли е по‒необходимо в рамките на отделно взета страна, но когато става дума за европейски институции, усещането е, че те по‒скоро действат в синхрон.
‒ От време на време между Комисията и Парламента има трудности при комуникацията. Подобни неща стават и в най‒добрите семейства, а в конкретния случай причините вероятно се коренят по‒назад в историческото развитие на ЕС, през което ЕП стъпка по стъпка е получавал все повече права при вземане на решения. Това от своя страна изисква известни пренастройвания във функциите на ЕК. Там, където преди Комисията е трябвало да решава сама, днес вече това не става. Затова комуникацията от страна на ЕК към ЕП трябва да е на много високо ниво. А и как иначе ‒ в крайна сметка Парламентът събира опита на депутатите си от 27 страни. Затова, колкото и да е трудно, ЕК трябва да се научи да взема предвид и да използва опита на това многообразие. Но пък и това е, което прави Европа успешна ‒ възможността непрекъснато да се обединява и да взема общи и взаимноизгодни решения, независимо дали става дума за България, Франция, Германия или други страни.
‒ Познавате ли българските евродепутати, които сега са Ваши колеги?
‒ Една част от тях познавам, друга ‒ недотам добре. Контактувам например с г‒н Андрей Ковачев, двамата работим много добре заедно. От него имам много добри впечатления, защото е открит и отворен за контакти колега, с когото непринудено могат да се обсъждат дори и проблемните становища. Нещо повече, с него могат да се обсъждат дори теми, които не са особено приятни, такива, които обикновено предизвикват мълчание помежду събеседниците, защото носят дискусионен подтекст.
‒ Ще бъдете ли по‒конкретна?
‒ Например въпроси около структурните фондове, свързани с България, проблемни теми, произтичащи от нерешени въпроси с корупцията и организираната престъпност във Вашата страна. Става дума за средства, които бяха спрели да идват, а със сигурност щяха да подпомогнат населението ви, но не и конкретни лица. Около такива проблеми обикновено представителите на определена страна се консолидират, а всъщност трябва всички заедно да търсим пътищата за това българското население да се чувства по‒добре. Най‒просто казано, общото европейско съзнание диктува ние в Германия да мислим за това как сте вие в България и обратното.
‒ Преди България да стане член на ЕС в Германия, и още по‒конкретно в Бавария, откъдето сте Вие, имаше засилен скептицизъм по отношение на нашето членство. Как изглеждат нещата сега?
‒ Имаше и има евроскептици, но трябва да се вземе предвид, че в рамките на ХСС винаги се е гледало по‒критично на тези процеси, като същевременно и винаги е съществувало неотменното становище, че ЕС трябва да се разширява нататък. Общото гледище по отношение на България и Румъния беше да не се пресилват двете страни с бързане и се смяташе, че отлагането на членството им с една година само би им помогнало. Някои смятат, че правотата на подобно становище впоследствие се е потвърдила. Сега обаче с новото правителство у вас се надявам, че ще се даде и нов тласък в развитието на страната. Това, като евродепутат, ме засяга пряко, както ги засяга и инвеститорите от Бавария в България, защото те осъзнато и целенасочено са вложили парите си в страната. А за българското население е изключително важно управлението да се развива нататък освободено от корупцията, то е важно и за българските предприемачи, които трябва да имат възможност спокойно да работят в страната, и за младите хора. Това са корените на социалната стабилност и икономически просперитет, на по‒нататъшното развитие на страната, на нейната инфраструктура, в които се инвестират европейските средства. Най‒важната тема е изграждане на функциониращо управление, което ще разчита на собствените сили, но ще получава подкрепата на ЕС. Аз съм сигурна, че в България има точно толкова умни и интелигентни хора, колкото в Бавария, например, те трябва да получат своя шанс.
