Нашите политици превърнаха политиката в доходен бизнес. Не влагаш нищо – нито пари, нито безсънни нощи, нито интелигентност, нито някакви качества, а преразпределяш и това е огромната причина, поради която има такъв болезнен наплив да станат политици.
Това казва пред БГНЕС писателят Владимир Зарев.
България има един ужасяващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние вече сме под 7 милиона души. Това означава, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века робство – 2 века византийско и 5 века турско – сега е пред прага на изчезването.
Сега е заплашена по най-безкомпромисен и ужасяващ начин. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка сутрин се моля на Свети Иван Рилски да спаси българския народ. Дано стане някакво чудо и дано има някакви светлинки в тунела. Познавам много млади хора, които се връщат и искат да живеят в България. Носталгията не е някакъв сантиментален спомен или някакъв запомнен пейзаж, който измъчва човека. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата родина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята родина, казва той.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и дано този процес продължи. Всичко зависи от българските политици, от това как ще се развива нашата страна.
Не малка част от тях заминаха в чужбина не само по икономически причини, а и защото не могат да реализират себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, защото тук има отчайваща и истерично отсъствие на справедливост, която отвращава младите хора и ги кара да се опитат да заменят своята родина, да преживеят тази човешка драма, тази травма, обяснява писателят.
След 10 ноември беше възвърнато нещо много важно – свободата на словото. Свободата е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова той е по-свободен. Нашите политици не проявиха нещо своето различие. Единственият стремеж, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по възможност внуците си завинаги.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за определено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я притежава 20-30 години, а е променлива и е свързана от настроенията на хората, от успехите или неуспехите в страната. Те правеха всичко възможно, за да задоволят своя истеричен егоизъм.
Втората причина е, че ние нямахме подготвени политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да направят една по-добра власт, истинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-вече мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи човекът, който да даде перспектива на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по телевизията ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени единствено и само в словото, а словото няма да запомни съвременните политици. Единствено и само в словото, така както голяма част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във великолепната книга на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, смята Зарев.
Българите ставаме все по-лениви и причината е в огромната умора от това, че непрекъснато сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна енергия. Единственият изход да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „Орлов мост” и тя е за големите събития, които споходиха София преди години. За жалост, тогава гражданското общество не се осъществи по няколко причини.
Първата е, че протестиращите не успяха да излъчат елит, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като следващите политици. Тези 100-150 човека – честни, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа платиха и разединиха хората отново на лоши и добри, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги противопоставят помежду си. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази енергия на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение изключително важно е да се постигне единно гражданско общество. Тук има и един особен егоизъм, типичен за българина. Той е гениален, когато трябва да решава собствените си проблеми, но в общност той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става невероятен. В България не успяваме да съществуваме като колектив. Когато протестират медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато протестират учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато протестират учителите и медицинските сестри, работниците в промишлеността не се интересуват. Няма го това развито чувство на общност, на това, че всички сме един народ и трябва да постигнем заедно целите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде постигната само от политическата класа, нито само от хората, които са управлявани, посочва той.
Писал съм както исторически, така и съвременни романи. Трилогия „Битието“, „Изходът“, „Законът“, по която беше заснет сериалът „Дървото на живота“ започва през 1890 г. и приключва след промените през 1990 г. Това е един огромен период от време, историческо време, национално време, психологическо време
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите винаги започваме отначало. Винаги българските управници смятат, че всичко започва от тях. Така е от Освобождението, така е след 9 септември 1944 г., така за жалост стана и след 10 ноември 1989 г. Това създава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и намалява вътрешната енергия за съпротива на българския народ. Дори когато човек пише за съвременността тези чисто съвременни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст, казва още Зарев.
