По БНР обсъждат състоянието на българската журналистика и медии. Водеща е Силвия Великова, а коментират темата Теодора Пеева, главен редактор на „Сега“, доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика към СУ и Иво Инджов, преподавател във Великотърновския университет. Добре е, че Великова подема темата за журналистиката и медиите, защото от информации за благоденствието на нацията по празниците, шербетът ни идва малко в повече.
Най-лесно е да се каже, че българската журналистика и медии са такива, каквото е всичко останало в страната: българската икономика, футбол, строителство, политика и пр. Тоест, каквото и лошо да се каже, все ще е вярно. Заслужили сме си оценката. Някои казват, че медиите вече не са същите, както някога. Глупости. Абсолютно същите са си. Управляват ги или ги притежават същите хора, които и преди или техни наместници. В тях работят журналисти, които продължават да се делят на „трезво мислещи“ – подвизаващи се в медиите на Пеевски, и инакомислещи – в едва оцеляващите медии-пристан на издатели, които си имат проблеми с прокуратурата и модела #Кой.
Съществуването на медиите се определя и зависи от: а/ дали слугуват на властта, прокуратурата и едрия бял мъж; б/ дали са успели да си осигурят – повярвайте, става с връзки – финансиране от „Америка за България“; в/ състояние на свободно падане, разбирай финансиране по най-труден и причудлив понякога начин.
Гостите на Силвия Великова казаха някои от тези неща. Казаха и други верни неща. Но премълчаха/пропуснаха много важни неща. Дали поради някакъв праг на смелостта или праг на страха – не знам.
В разговора стана дума за това, че в-к „Сега“ вече няма да излиза всеки ден, а веднъж седмично. Но не се спомена разпространението, като една от главните причини. Разространението е притежавано и контролирано в голяма степен от Делян Пеевски. В много градове вестникът просто не се доставяше, а на издателите са връщани неотваряни пакети. С такова „разпространение“ никое издание няма шанс. Не адвокатствам на „Сега“, казвам само как стоят нещата, защото съм се убедил сам, пък и знам доста по въпроса.
В студиото не стана дума за вестник „К“ (продължител на в-к "Култура"), който спира поради липса на финанси. И като споменах финансиране, защо никой от заелите се с анализа не попита как се издържат изданията под контрола на Пеевски, като около 80 на сто от тях са губещи?
Политологът Иво Инджов коментира, че през 2019 г. българската журналистика се е върнала към трудния жанр разследване. Даде пример със скандала „Апартаментгейт“, който тръгнал от Свободна Европа. Това е вярно, но другото не е. Разследвания в медиите винаги е имало. В повечето случаи те са плод на невероятните усилия на колеги от медиите, които са в графа „неблагонадеждни“. Управляващите се правят, че ги няма, а задкулисието взема мерки или да ги закрие или поне да им стъжни живота колкото е възможно. Инджов би трябвало да знае това. Свободна Европа наистина даде старт на „Апартаментгейт“, моите уважения. След това „Биволъ“ извади скандала с терасата на Пламен Георгиев, тогавашен шеф на КПКОНПИ и апартамента на неговия заместник Антон Славчев. Извадиха също несъответствията по придобиването от главния прокурор Сотир Цацаров на къща в курорта „Св. Константин“ в Родопите. Фрог нюз – Инджев, има такъв сайт, - на свой ред публикува разкрития за фирми и имоти на жената, с която живее Иван Гешев, тогава зам.-главен прокурор, а сега главен. Показани бяха и връзките на тези фирми и съдружници с главния свидетел на прокуратурата по делото „Иванчева“ Александър Ваклин, което е най-малко конфликт на интереси.
Водещата Великова съвсем уместно спомена, че разследванията са факт, но че нито прокуратурата, нито друга институция се е заела да проверява изнесените факти и документи. Не последва продължение на разговора в тази посока. Жалко.
Журналистическите разследвания са много трудно нещо. В България и опасно. Журналисти у нас са поръчвани на прокуратурата, НАП и службите, както мафиотите в "Ирландеца" пращат "в Австралия" своите жертви. И ги "пращат" с обвинения, запори, разпити, заплахи... Знаят го мнозина, но темата е табу. Затова ми се щеше Инджов, който спомена темата и някои (само някои…) издания, направили нещо добро, дали може да се сравнят ресурсите, с които разполага Свободна Европа и тези на сайтовете, които са притиснати отвсякъде, срещу тях се водят репресивни действия от всички възможни институции, журналистите са заплашвани, а достъпа до рекламния пазар е отрязан посредством зависимости на политици и бизнесмени? Защото не е все едно, повярвайте. Знаейки, че зад Свободна Европа стои Американския конгрес, прокуратурата ще се замисли дали да преследва хора от редакцията. Но за другите такъв „имунитет“ няма.
Не казвам нищо ново. Просто за сетен път се убеждавам, че дори медийни експерти сякаш се боят да говорят открито и ясно. Да споменават проблемите и техните конкретни причинители.
Иначе медийната 2019 година е такава, каквато ще е и 2020-а: сметки, политически интриги, сделки, черен ПР, атаки срещу журналисти, които „си навират носа където не им е работа“ и пр.
През 2019 г. не научихме, кои са „онези“ гласове, които наредиха на шефа на БНР да свали от ефир Силвия Великова, и които заплашиха да орежат бюджета на радиото, ако там не слушкат.
Няма да научим къде бе избран всъщност Емил Кошлуков за шеф на БНТ.
Няма да узнаем как се финансират медиите на Пеевски. Нито какво е тяхното участие в детронирането на този или онзи бизнесмен, политик, обществено изявен човек и т.н.
И понеже ще е така, трудно ми е да повярвам, че българската журналистика и медии са наистина живи. Епизодичните прояви на нещо смислено само доказват, че тялото все още е в шокова зала, но оттам....
Огнян Стефанов
