„Бъдеще“ е думата на новата 2020 г. Свидетели сме на „банализация на апокалипсиса“, което е видно особено в новинарските емисии. Днес ние изпитвали чрез медиите неща, които никога не сме изпитвали персонално.
Това заяви заяви политологът Иван Кръстев в студиото на „120 минути“ по бТВ.
Всички са обхванати от носталгия по миналото, защото не знаят как ще изглежда бъдещето, а се боим от него, защото преди сме имали усещането, че сме знаели как изглежда бъдещето, а сега - не, обяснява Кръстев, според когото именно това прави дефинирането на бъдещето изключително важно.
Пропагандата на XX век убеждаваше хората да жертват живота си за режимите, а пропагандата на XXI век ни убеждава, че нищо не зависи от нас, смята политологът.
Това поражда недоверие и виждаме резултата в политическия живот и недоверието в партиите, отбелязва Кръстев.
По думите му, дори всички, които са излезли извън Блъгария се върнат, демографският проблем няма да бъде решен.
Кръстев определи референдумът като "ядрената опция" за всяка държава. По думите му референдумите, свързани с теми с морално естество, като смъртното наказание например, имат добро въздействие за добре за обществото, но когато политиката започне да използва този инструмент се вижда, че кенфликтите са много сериозни.
Референдумите показват огромна възможност да разделят обществото, но не и да решават проблема, заключи политологът.
У нас дълго време се вярваше, че има магически механизъм, че ако приложим едни закон, който действа в Холандия, всичко ще се промени. Но проблемът с върховенството на закона се превръща в проблем дори в страни, които имат изключително успешен икономически преход.
Лъжем се, ако си мислим, че САЩ са превърнали България в свой преоритет, но има все пак големи разлики от преди и в политикат на Тръмп. Той мисли, че Америка е един от големите губещи от Студената война. За него са важни страни вътре в ЕС, които не вярват, че съюзът може да гарантира тяхната сигурност, такива се балканските страни. Европа не е хомогенна. Източно Европейските страни са индивидуални, всяка е сама за себе си. Посещението на Барисов в САЩ показа, че Америка има различно отношение към страните, които са в периферията на ЕС, от гледна точка на сигурността.
Русия се опитва да покаже на света, че тя е готова да върне статута си на велика сила, дори с това да демонстрира как дори да не може да решава проблеми, може да създава такива. Русия избира като основен противник лицемерието на Запада. Кръстев дада за пример твърдението на руския президент, че в Украйна няма спец части, а само няколко дни награждава спец частите, които са били там. По думите му това е дало възможност на Путин да се противопоставя на всеки, който му противоричи или го уличава в лъжа, а с това той е направил много трудно договарянето с Русия.
Въпреки че голямата част от времето си е в чужбина, Иван Кръстев разкри, че неговият поглед към света остава български и винаги ще гледа случващото се като българин.
===
* Иван Кръстев е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика. Уважаван и знакови политолог в Европа в годините на прехода. През 2008 г. списание „Форийн полиси" го постави сред стоте най-влиятелни интелектуалци в света.
