Православната църква почита днес Богоявление. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" /на славянски "Просвещение"/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".
"Богоявление" произлиза от думата "явяване" /от гръцки "епифания"/, която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
В Калофер всяка година отбелязват Йордановден по много специален начин, станал любим на много българи. Там поддържат традицията на леденото мъжко хоро в р. Тунджа. По този начин там се спасява богоявленския кръст.
Минути преди 8 часа хорото тръгна към водите на р. Тунджа. Участниците се събират на пл. "Св. Илия" и от там тръгват за реката. За поредна година ритуалът ще бъде наблюдаван и от ЮНЕСКО, тъй като хорото кандидатства за включване в световното културно наследство.
